Скоро ще трябва да правим паради за защита от гейовете
Нямах нищо против пъстрото множество, организиращо "София прайд", както от известно време се нарича нещото, което преди назовавахме просто гей парад. Въпреки че напоследък демонстрациите им май са на принципа "някои сме по-равни от другите". Като част от не толкова равноправната част на обществото обаче, тази година щенията на част от организаторите сериозно ме притесниха. По простата причина, че вече са насочени към образованието.
То, горкото, има много кусури, на фактът, че в учебниците не се говори за хомосексуалността и любовта между хора от един и същи пол, не е сред тях. Преди няколко дни обаче прайдът реши да промени този факт, изрично настоявайки в учебници и христоматии да бъде описвана сексуалната принадлежност на авторите на произведенията, които се изучават. Както и да се направят спешни образователни промени, които да осигурят толерантно отношение към хората с по-нетрадиционна сексуална ориентация.
Нищо, че написаната в учебника информация няма да промени ни на йота възприемането на текстовете, които децата изучават. Часовете по литература са за това - да те учат да боравиш с текст. Не да се идентифицираш с определена сексуална принадлежност, при това на възраст, наричана неслучайно "крехка". Възраст, когато всяко отклонение от нормата ти прави в пъти по-голямо впечатление и когато при тоталния срив на ценностите наоколо шаренията на парада привлича просто защото е ярка, креслива, различна, дори агресивна в много от случаите. Парадираща с нещо, което трудно бихме могли да наречем "толерантност към различния". Защото "различни" в последните години май станаха хетеросексуалните. Които са скучни - нямат си парад. Нито кауза. Не отстояват с публични демонстрации правото си да искат децата им да растат в семейство, което не се състои от "Татко, татко и аз" или "Мама, мама и аз" в зависимост от случая.
Не настояват в учебниците да пише "Христо Ботев, поет, хетеросексуален"
и децата да прочетат и да са наясно с това, още преди да са научили "Хаджи Димитър". С други думи - губят. При това с много. Губят по простата причина, че училището заедно с цялото ни общество се отказа да отстоява ценности, които няма как да определим по друг начин като "общочовешки". Религията при цялата дискусионност на темата трябва ли тя да се изучава задължително в училище, можеше да запълни една ниша, която днес се разпада с пълна сила. Не говорим за свенливата ниша на патриархалния морал от вече недотам близкото минало, а за култивирането на онова мислене, което по някакъв начин създава духовни устои, без които самото общество се разпада. При това създава въпросните устои у всички - независимо към кой от трите пола са се самоопределили /или може би половете са повече, не съм сигурна, но има кой да ме поправи, ако греша/. А когато то липсва, идват парадите от всякакъв вид. И започват да завземат пространство, което не им се полага. Казвам това не защото имам нещо против хората с по-нестандартна сексуална ориентация да творят, да бъдат уважавани, да общуват с когото пожелаят и както пожелаят. Дори и да правят демонстрации. Стига да не го превръщат в своеобразна агресивна норма,
поставяща в ъгъла едва ли не всички останали
И стига да не превръщат учебниците в справочници по сексуална толерантност, в които скоро ще броим колко реда са посветени на един или друг писател - и тежко на оня, който е посветил пет реда по-малко на автор хомосексуалист. А може би скоро ще предложат и квоти - толкова и толкова учители гейове срещу определен процент хетеросексуални?
Имам нещо против, когато активисти от подобни организации започнат да създават политики в защита на правата си там, където така или иначе нищо не ги заплашва. Да, няма нищо нито нередно, нито срамно в това да си гей, стига да не го превръщаш в единствен източник за самоутвърждаване, в повод за гордост и демонстрации просто поради липса на други достижения. Че и да искаш да го пише в учебника. Впрочем напоследък различните май станаха доста еднакви...
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
