Маргарита Ралчева,
ТВ "Европа"
31 октомври, петък, беше последният работен ден за Жозе Мануел Дурау Барозу като председател на Европейската комисия. Човекът, който 10 години управляваше правителството на Европа, с преигран оптимизъм, заяви на прощалната си пресконференция, че живот е имало преди Комисията, ще има и след нея. "След 30 години в политиката имам нужда от почивка", каза Барозу, но тези, които го познават знаят, че блъфира. Така блъфираше и през 2004-та, когато бе премиер на Португалия, а журналистите настояваха да знаят, дали ще застане начело на ЕК. Отговорът бе - категорично не. След два дни вече беше в Брюксел. Част от сънародниците му все още не могат да му простят, че въведе строги мерки за икономии, които се спазват и до днес, а след това избяга в Брюксел. След като внезапно напусна премиерския пост, страната бе разтърсена от политическа криза, дясното правителство падна и на власт дойдоха социалистите. И до днес Барозу и сегашният премиер Педру Пасуш Коелю са считани за двамата най-слаби политици в Португалия. Затова подхвърлянията, че Барозу вече се цели към президентския пост в родината си, звучат меко казано странно. Точно така обаче звучеше и предложението Барозу да поеме Комисията преди 10 г. Тогава Ги Верхофстад беше избран от Германия и Франция да наследи на поста Романо Проди. Блестящ оратор и непреклонен федералист, бившият белгийски премиер се оказа твърде силна кандидатура, която би застрашила британските интереси, затова те го блокираха, а Тони Блеър изненадващо посочи Барозу. Беше го харесал още през 2003 г., когато Барозу бе домакин на Азорските острови на срещата на върха на лидерите, които подкрепяха войната в Ирак.
"Специалист по оцеляване" - така медиите в Европа наричат Барозу и не без основание. Започнал политическата си кариера като привърженик на марксистко-ленински групи, още преди Революцията на карамфилите, участвал в множество протести срещу тогавашната власт, а след това станал убеден маоист, Барозу е живото доказателство за верността на максимата, че ако не си социалист на млади години, значи нямаш сърце, а ако на стари години си все още такъв значи нямаш акъл. След като завършва право в Лисабон, политология в Женева и защитава докторат в САЩ, Барозу променя възгледите си и влиза в социалдемократическата партия. Кариерата му е зашеметяваща. На 29 г. вече е държавен секретар на вътрешните работи в кабинета на Анибал Силва. След това е назначен за посредник в преговорите, които слагат край на 15-годишната война в Ангола. Следват постовете на външен министър, депутат, зам.-председател на ЕНП, министър-председател и накрая председател на ЕК. От този момент "хамелеонът" както го наричат съпартийците му ще казва винаги "Моята партия е Европа". "Когато говори със социалистите, е социалист. Когато говори с либералите, е либерал, когато говори със Зелените, той е еколог", казва с нескрит сарказъм за него председателят на ЕП Мартин Шулц. "Барозу е толкова слаб, че ще бъде възнаграден с още един мандат", иронично отбеляза в края на 2008 г. и бившият външен министър на Германия Йошка Фишер. И Барозу спечели втори мандат, но не само защото беше слаб председател на ЕК, а защото успяваше да убеди всяка една от големите държави в Съюза, че той е неин съюзник и че нейната дума е последна. Отстъпваше, когато бе необходимо, и демонстрираше решителност, когато това се очакваше от него. Твърде безпринципно според някой, но така Барозу превръщаше враговете в приятели.
Дразнеше се от сравненията с Жак Делор, но бе твърд привърженик на разширяването на ЕС. Ако Европа не се бе разширила на изток, сега България, Румъния и прибалтийските страни щяха да са в положението на Украйна, казва той. Гордее се с промените в областта на икономиката и външната политика и поиска създаването на единен енергиен пазар, защото бъдещето е в ниско въглеродна и конкурентоспособна икономика, която да не зависи от вноса на нефт и газ. Определено не харесва Путин и публично заяви, че го е излъгал като е казал, че няма против Украйна да е част от ЕС. Уолстрийт джърнал дни наред се занимаваше с твърденията му, че в телефонен разговор Путин му е казал, че стига да поиска за две седмици ще превземе Киев. Когато от Москва заплашиха да публикуват въпросния разговор, се наложи говорителката му да обяснява, че думите са извадени от контекста.
Такъв е Барозу - понякога подмолен, понякога самонадеян и често страхлив. Наскоро бе привикан като свидетел в съда в Люксембург и от показанията му стана ясно, че заради страха от политически скандал е принудил бившият еврокомисар Джон Дали да подаде оставка, заради съмнения за конфликт на интереси, без да му даде възможност да се защити.
"От 1 ноември ще бъда свободен човек" каза на изпроводяк Барозу и вметна, че няма амбиции към поста Генерален секретар на НАТО. Сега остава само да ни убеди, защото по всичко личи, че това определено не са последните стъпки от трудния танц на Барозу.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
