Афганистанец сече с брадва и нож ужасени пътници във влак. Ирански тийнейджър стреля наред в мол в Мюнхен. За касапниците в Брюксел, Париж и Ница да не говорим. Жените от Запада вече не смеят да се разхвърлят по бикини по атлантическите плажове и да се порадват на скъперническото слънце над Гълфстрийм. Страхът от новите бежанци вече е завладял Европа, и е трудно да се предвидят мащабите на предстоящия сблъсък на цивилизациите. Такъв, какъвто го предрече преди повече от двадесет години Самюъл Хънтингтън. А и в романа си "Махалато на Фуко" Умберто Еко обясни популярно, че историята винаги може да се повтори.
Според полицията стрелецът от Мюнхен е подражавал на норвежкия националист Андерш Брейвик, който през 2011 г. уби 77 и рани над 100 други при бомбен атентат в Осло и стрелба в младежки лагер на остров Утоя.
По-късно пред съда Брейвик посочи като водещ мотив за масовата екзекуция
желанието да
да спре мюсюлманското нашествие в Европа
5 години по-късно истерията сред крайнодесните в Европа заради прииждащите мигранти е несравнимо по-голяма. По-лошото е, че серията от терористични атаки засилиха страха сред хора, които по принцип дори съчувстват на бежанците. Сега повечето от тях също изпадат в ужас от прииждащите тълпи.
Твърде дълго време обаче политиците в Германия, но в цяла Западна Европа криеха главите като щраус в земята. И се правеха, че не виждат очевидното. Сигурно защото иначе добре разбираха, какво са направили.
"Пътят към ада е постлан с добри намерения", твърди старата английска поговорка. Възпитаваното в продължение на три десетилетия в духа на либерализъм и етнорелигиозна толерантност западноевропейско общество може би наистина вярва или по-точно - вярваше, че е възможно създаването на мултиетническо и мултирелигиозно общество. Вярно е, че с първите имигранти - португалци, испанци, гърци, югославяни и донякъде вече европеизираните турци, нещата като че ли изглеждаха възможни.
Но на практика това се оказа само пропаганда. Или просто опит желаното да се превърне в действителност, което пък е най-опасната илюзия. Нищо подобно не се случи.
Имигрантите си останаха имигранти, дори да са трето поколение
родени в новата си държава.
Сегрегирани, държани в гета, пренебрегвани при назначаване на работа, дори и да имат съответната квалификация. Или, като въпросният тийнейджър убиец от Мюнхен Али Давид Сонболи, роден в Германия, вечно тормозен и подиграван от съучениците си. Просто защото е по-мургав, и ходи - ако въобще ходи! - в джамия в петък, а не в църква в неделя.
Стрелбата в Мюнхен би следвало да даде да се разбере, че всички досегашни теории за расово, етническо и религиозно съвместно съществуване наистина са утопия, твърдят по-радикални анализатори. На три поколения германци беше натяквана вината за Хитлер и Втората световна война. Но както е казал техният сънародник Маркс: "Битието определя съзнанието". Когато вече е заплашен не само жизнения ти стандарт, но и чисто личната ти физическа сигурност, неволно ще посегнеш към томчето на "Моята борба", която, не случайно в момента е пазарен хит след 70-годишна забрана. Така в Германия мнозина обясняват растящата популярност на крайните националисти.
Затова никак не е трудно да бъдеш лош пророк в днешните дни. В култовата пиеса "В очакване на Годо" на Бекет два часа героите на сцената очакват Годо. Който все не идва. Днес не само Германия, но и цяла Европа е една гигантска театрална сцена. В която Годо неизбежно ще се появи. Най-вероятно като поредния Андреас Брейвик.
Махалото на Фуко ще поеме отново на дясно.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
