Георги Ганев, икономист, Институт за либерални стратегии
Според статистиката на БНБ, депозитите на домакинствата са близо 50 млрд. лева, но нарастват за година само със 7,3%, докато кредитите към домакинствата са стигнали 21,5 милиарда лева, но пък са нараснали с 9,7% за година. Елементарна математика - 50 минус 21,5 прави 28,5, т.е. домакинствата имат в банките 28,5 милиарда лева повече, отколкото са взели назаем. Банките дължат на домакинствата 28,5 милиарда лева. Миналата година по това време депозитите на домакинствата са били 46,5 милиарда лева, т.е. нарастването им за една година е с около 3,5 милиарда лева. Кредитите за домакинствата са били 19,5 милиарда лева, сега са 21, 5 милиарда, т.е. са нараснали с 2 милиарда лева. За една година абсолютните цифри на депозити на домакинства в банките са се увеличили с 3,5 милиарда лева, а кредитите на банките за домакинствата са се увеличили с 2,5 милиарда лева. Повод ли е това за притеснение? Да, ръстът на депозитите е 9,7%, а на кредитите - 7,3%, но сумите са 3,5 милиарда лева нарастване на депозитите, 2 милиарда лева нарастване на кредитите Аз лично не бих умрял от притеснение.
Едно нещо обаче е сигурно. Световната икономика има сериозно структурно предизвикателство по две причини. Първо, след по-сериозна рецесия, каквато беше през 2007 г. до средата на 2009 г. в света като цяло, и то свързана с много сериозна финансова криза, обикновено в историята се преминава през период на намаляване на дълговото бреме за всички стопански деятели - публични, частни, домакинства, фирми и т.н. И когато това изчистване се случи, следва доста бърз растеж във фазата на бум на бизнес цикъла. Последните 10 години са уникални с две неща в историята на човешките опити с бизнесцикъла, а именно - не се намали дълговото бреме, напротив, увеличи се. Основна причина за това беше изключително агресивният подход на централните банки в никакъв случай да не настане изчистване на дългове, което най-често се случва през минаване през несъстоятелности, забавяне на стопанската дейност, увеличаване на безработицата и т.н. Те не го допуснаха това - с количествени улеснения в Америка, с дългосрочни програми за изкупуване на ценни книжа в Европа, и в Япония, и във Великобритания. И втората точка е, че възстановяването на икономическата активност беше безпрецедентно ниско. Говорим за връхни стойности на растежа на световната икономика по време на възстановяването, които през минали времена щяха да се броят за проблемно ниски, дори в нормална бизнесконюнктура. Т.е. световната икономика не се възстанови по обикновения досега начин от рецесията.
Не се знае какво ще се случи, когато неизбежно дойде влошаването на стопанската конюнктура. А то неминуемо ще дойде, само можем да се молим да не е скоро. Тогава изведнъж светът ще се намери в ситуация, в която дъговото бреме е изключително високо, то никога не беше коригирано, възстановяването не беше бързо. Т.е. светът не е готов да поеме удара толкова добре, колкото в предходни условия. И към всичко това имаме факта, че централните банки имат много по-малко пространство за улеснение, за сваляне на лихвени проценти, отколкото преди. Сега се говори: о, ужас, Америка е вдигнала основния си лихвен процент на 3 % годишно - едно време това беше дъното на кризата, дотам падаше лихвеният процент. А сега много хора говорят, че световната икономика е достигнала пик на бизнес цикъла, а той още не се е вдигнал дотам. Тя няма накъде да сваля, тя и да свали от 3 на 0 процента, никой няма да разбере за това като улеснение и облекчение. А за Европейската централна банка да не говорим, тя дори не е започнала да повишава. Поради което централните банки няма да могат да поемат голямата част от удара и съответно нервността на много хора по този повод звучи оправдана. Не бих бил толкова сигурен, че непременно така ще се случи, но подобен катастрофичен сценарий не може да бъде изключен.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
