Студентите по дефиниция за онова радикално крило, отговорно за голяма част от всяко политическо крило. 23 години преминаха с не едно студентско вълнение. Обикновено важи правилото - всяка политическа класа, несъобразила се с исканията на младите, губи. В същото време зад всяка мечта се влачи праха на илюзията. И години по-късно става ясно, че възторгът се е стопил в разочарование.
89-90-а:
Окупации до дупка
надежда
Две мощни окупации се развихриха през бурната 1990-а. Първата бе предизвикана от прословутата "танкова касета", записала думите на Петър Младенов по време на митинга от 14 декември 89-а. Тогава не само Софийският университет, а и почти всички останали в столицата. Искането бе: оставка на Младенов. И това се случи на 6 юли.
Втората дата е пети ноември. Студентите започват изненадваща окупация на Ректората на Софийски университет. Поводът: правителството не е изпълнило синдикалните им искания - национализация на имуществото на БКП, ДКМС и ОФ. Реалната причина - върхушката на тоталитарната власт е точно толкова непокътната, колкото е била и преди година. Протестът е толкова шокиращ, че дори сините са против. Президентът Желю Желев е несъгласен с радикалния акт. Студентите се събират в 65-а аудитория - текат горещи политически дискусии в комбинация със задължителните китари. Лидер на ставащото е най-активният още от 10 ноември студент с политзатворническа аура Емил Кошлуков. Към протеста се присъедини мощната тогава "Подкрепа" на Константин Тренчев. Студенти и синдикати станаха едно. И кабинетът на Луканов падна.
илюзия
Заменилото Луканов правителство на Димитър Попов стартира пазарната икономика. Което значеше: свободни цени, но все още държавна собственост върху предприятията. Така всичко тръгна по грешен модел и се заложиха основни дефекти на прехода: облагодетелстване на старата номенклатура, популистки модел на приватизацията и неспособност за решаване на икономическите проблеми на страната.
"Моят студентски протест от 90-те не успя - не създадохме за децата си нормална и просперираща държава. Много абдикирахме, емигрирахме, се корумпирахме, се облажихме, забравихме, заспахме... Припомням им, че не латентното множество движи републиката, а просветеното малцинство - студентите. Бъдете олигарсите на настоящето и бъдещето на България. Не се страхувайте от нищо. С много любов", написа Михаил Билалов във фейсбук по повод излъганите очаквания на 90-та. "Спомням си страхотната емоция. Усещането, че си в центъра на света и можеш да го променяш. Това се случва един-два пъти на сто години. Виждаш, че заради твоята енергия и усилия пада президент, министър-председател, ректор на ВИТИЗ. Независимо дали е илюзия или не: важното е чувството", на мнение е пък Стефан Вълдобрев.
97-а: Възторг и омерзение
надежда
Мина време, нищо не се промени и се докарахме до бунтовете от 1996-97 година. Пак почти всички студенти бяха по площадите. И тогава се появи КПСС на БСП. Това означава: Координационен Преподавателско-Студентски Съвет на Банкрутиралата Социалистическа Партия. Сред водачите на движението бяха Владо Йончев, Петър Якимов и много други.
И пак тръгнаха протестите, а университетите затвориха. КПСС на БСП организираха грандиозен концерт пред тогавашния Мавзолей. Датата беше 13 февруари, а температурата минус 10 градуса. Дойдоха студенти от всички университети, на площада имаше поне 40 000 човека. Бунтовният купон беше на напълно доброволни начала. Музикантите сами си донесоха и апаратурите, и озвучаването. Само за 2 часа се събрахме близо 15 групи, всяка от които дойде да свири без една стотинка. Появи се отнякъде Красимир Каракачанов, за да даде "хонорари", но те не бяха в пари, а в туби, пълни с люта македонска ракия. В тоя студ идеята беше направо жестока. А като излезеш да пееш пред 40 000 човека, се чувстваш като Мик Джагър на "Уембли". Тогава 90 на сто от публиката бяха студенти. Едни усмихнати млади лица, пълни с надежди и вяра. Пак тогава КПСС на БСП подписаха декларация, че никой от тях, тогавашните студенти, няма да използва протеста за лични цели, т.е. да влиза в политиката и да бърка в меда по какъвто и да е начин. Оказа се чиста монета: от всички студенти, автори на декларацията, само един стана общински съветник от СДС в София - Борислав Бориславов. След този наистина грандиозен концерт Костов мина на бял кон като олицетворение на промяната.
илюзия
Протестите наистина успяха да свалят правителството на Виденов. Последва предизвестената изборна победа на ОДС и Иван Костов. Триумфът обаче се оказа мираж. Последваха четири години, в които се задейства кошмарната приватизация; огромен брой българи загубиха работата си, а други бяха изпратени на "заслужен отдих" с мизерни пенсии. А все повече студенти се отправяха към летище София с еднопосочен билет - това бяха годините, които отключиха тежката вълна на емиграцията. Разочарованието от леви и десни стигна до такъв предел, че бе лесно за Симеон Сакскобургготски да обере негативния вот през 2001-а. И всичко започна отново.
2008: Балтов и фалшивото обещание
надежда
Убийството на 20-годишния второкурсник по фармация Стоян Балтов внезапно сепна социалните инстинкти и изкара студентите на улицата. Около Народното събрание се разпънаха транспаранти, събраха се около 1000 души, които поискаха реставрация на цялата идея за Студентски град. Ситуацията с масова чалга, мутри, усещане за поквара, която неминуемо ще доведе и до престъпления: всичко това удари точка на нетърпимост. Общежитията осъмнаха с графити с надписи "Мутрите - вън от Студентски град" и куп подобни. Започнаха няколко шествия в зверския зимен студ. Едно от тях премина целия път от Студентски град до Народното събрание.
илюзия
Тогавашните управляващи за начало имитираха разбиране, вероятно за да задоволят усещането за обществена полезност на недоволните. Просветният министър Даниел Вълчев каза, че може да премести кампуса. Общинари и архитекти обещаха, че ще ограничат реституцията. Заговори се за еженощни проверки на дискотеките, както и за камери навсякъде в общежитията и нов студентски ред. Заведенията в Студентския град може да бъдат затворени, ако се намери законово положение, бе тезата на кмета на район "Студентски" Димитър Дилчев.
В крайна сметка единственото, което се случи, е да вкарат малко повече полицаи в Седмо РПУ. Идеята за преместване на кампуса остана в историята. Чалгата и мизерията останаха властелини на Студентския град и до днес. Реституцията не се ограничи. Проверките не зачестиха.
Тато им намери цаката
За разлика от събратята си по историческа съдба в Централна Европа България не може да се похвали с реални дисидентски движения и особена съпротива срещу комунистическия режим. Това се отнася и за студентите, които винаги и навсякъде са най-радикалната част от обществото.
Причината за това бе не само в тоталния контрол, който режимът осъществяваше чрез ДС. Управляващите разбираха, че освен с тояга се управлява и с морков. А специално на студентите трябва да се разрешава от време на време "да изпускат парата".
В това отношение тон даваше самият Тодор Живков. Всяка година за студентския празник (апропо възстановен през 1963 г.) в зала "Универсиада" той говореше пред представители на столичните студенти. Като се има предвид, че тогава те бяха далеч по-малко, на практика почти половината от тях за времето на следването си бяха "ощастливени" да видят и слушат на живо Първия.
А Тато владееше добре изкуството на демагогията. Сричаше и се запъваше, като четеше докладите си, но като хвърлеше листа, демонстрираше и дар слово, и чувство за хумор. Още се помни как една година поздрави студентите не с 8 декември, а с 8 март. И още се спори дали бе лапсус, или го каза нарочно, за да разсмее аудиторията. "Признаваше", че общежитията не достигат и са лоши, че стипендиите трябва да се увеличат.
В университетите доста удачно се имитираше демокрация. Комсомолските събрания бяха бурни, а изборите за членовете на факултетните и университетски комитети - оспорвани. И далеч невинаги в тях влизаха креатурите на академичното и партийно ръководство, а не истинските лидери. Повечето от които поемаха на свой ред по утъпканата пътечка на апаратната или научна кариера. А за да не мислят все пак студентите за "глупости", устройваха се всевъзможни купони. Най-грандиозният, разбира се, беше за 8 декември. Милицията имаше специални указания да не закача на този ден подпийналите и лудуващи по улиците младежи с червени барети, които се вадеха от гардеробите за случая. И въпреки че в часовете по идеологически дисциплини се громеше "великобългарският шовинизъм" и се проповядваше пролетарски интернационализъм, партийните и комсомолски апаратчици с добродушна усмивка гледаха на лозунги от рода на "България на три морета!", или "Охридското езеро - гребна база на Великотърновския университет!".
И така - до 10 ноември 1989 г.
Издънките
Редица случаи със студентските вълнения обаче протичат по лека абсурдна линия с комични оттенъци. Ето и кои са ситуациите, в които младоците бият встрани от рационалната логика.
- Ухажване с Камата
НПСС - Националното представителство на студентските съвети предизвика антифурор, когато влезе в серия от няколко последователни абсурда. Организацията, рядко припознавана като официален говорител на студентите, се активизира по време на февруарските протести. През март реши, че може да си присвои лидерството на екобунтовете от 2012-а на Орлов мост и основа движение със същото име. За лидер бе избран съвсем нямащия общо със ставащото Христо Стоичков. Който на всичкото отгоре прие. Последва странна среща между студенти и Камата в "Арена Армеец", която някак си не излъчи нито едно ясно и конкретно послание. Абсурдността на ситуацията беше допълнена от танцуващи кукери, чиято цел, в тона на ритуала, беше да прогонят злите духове от политиката. Необяснима история.
- Хляб или билет
Вероятно сте забелязали как преди 3-4 години в градския транспорт в София цъфнаха стикери с надпис "хляб или билет". Все още могат да се видят и подобни графити наоколо. Крайно лява младежка организация, с анархистичен привкус, така и не успя да запали обществен диспут по темата. Вероятно заради основното и комично разминаване между мощен войнствен възглас и... все пак проклетото малко билетче, което надали е в топ 100 на проблемите в държавата.
- НПСС защитиха институциите
Същата организация, която покани Стоичков за студентски лидер - НПСС, се прояви с още един парадоксален ход. По време на януарските протести през 2009-а, тръгнали от гнева на студентите след убийството на Стоян Балтов, НПСС решиха, че това не е достатъчен повод за протест. Хората от съвсем конюнктурната младежка структура казаха, че няма основания за протест и че "институциите били изпълнили всички искания до момента". Накрая НПСС хептен забиха пирона, като обявиха, че "не може да вземат на сериозно групичка хора, които оглавили протест, тъй като те никога не били ръководили и пет човека през живота си". И съответно съвсем заслужено си спечелиха прозвището новия комсомол.
- Чалга с ректора
Скандалният ректор на Стопанската академия в Свищов Величко Адамов от край време скандализира академичните среди с куп провинения: съмнения за връзки с Красьо Черния, подпис с "професор", преди да се е сдобил с титлата, авторитарно управление и много други. Тамошните студенти обаче така и не възроптаха радикално срещу ставащото и до протест не се стигна. Вместо това мнозина от възпитаниците на академията уважиха чалга купон, на който сръчни студентки показаха майсторство в ориенталските танци. Клипчето на ректорския банкет стана антихит в youtube, а и така не стана ясно защо младите в Свищов останаха сравнително равнодушни към университетския декаденс.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
