Футболът умря и възкръсна в един есенен ден на "Старото лесничейство" в Берлин
"Сант Паули" и "Унион" са по-обичани от богатите си съседи
Една особена случка смути иначе спокойния и весел свят на немската втора Бундеслига преди около месец. Тя предизвика интерес, но някак остана недоразказана въпреки несъмнената си важност - 20 000 мъже и жени погребаха футбола с всичките почести, които той заслужава. Траурните им дрехи бяха черни дъждобрани, а обредния дом - стадион "Старото лесничейство" в Берлин. Защо точно тогава и защо точно там - историята е дълга.
Да започнем отдалеч. Понякога трябва да свиеш встрани от магистралата и да се забиеш там където те отведат второстепенните и третостепенните пътища, за да усетиш истинския живот. Пърсиг го прави в "Дзен или изкуството да се поддържа мотоциклет", а футболният Пърсиг би свил встрани от епичната Шампионска лига и зрелищните първенства на Испания и Англия и би потърсил истинските футболни истории на по-малко популярни, но по-забавни и чудновати места. Би се полутал из гората край берлинския квартал "Кьопеник" в търсене на входа на стадион "Старото лесничейство", би се отбил в хамбургския "Санкт Паули", където като в някакъв урбанистичен виц полицаи се мъчат да хванат прескачащите оградата фенове на "Карлсруе", докато по уредбата на култовия "Милернтор" звучи HellТs Bells на AC/DC, или би се смесил със същите тези фенове на "Карлсруе" на техния "Вилдпаркщадион", но всичките пременени в комични шапки с пискюл като сини версии на героя от популярните карикатури "Къде е Уоли", с тази разлика, че в случая синият Уоли е навсякъде. Би се заровил някъде из футболната пустош.
Футболният Пърсиг съществува и се казва Алейш Гуилям. Роден в Барселона, за този чудак не е нещо особено да загърби "Ноу Камп" и да се завре в места като "Глюксгас Щадион" в Дрезден, не толкова внушителни, но
пропити с любов, политика, история, и нерядко кръв.
И ако Пърсиг намира своя дзен в разгадаването на сложните механизми, движещи мотоциклета, опростявайки ги до елементарни физични закони, Гуилям открива футболния си дзен в ролята си на редактор в сайта за немски футбол BundesligaFanatic. Фокусът му се простира далеч отвъд колосални арени като тези в Мюнхен и Дортмунд. Обсъждайки в социалните мрежи успехите на някогашното страшилище от ГДР "Висмут Ауе" и неговия приемник "Ерцгебирге" с един каталунец, не е трудно да стигнеш до извода че ако търсиш автентичният и вълнуващ футбол не е задължително да ходиш на места като "Уембли" и "Бернабеу". Достатъчна ти е Втора Бундеслига.
И все пак, за жител на Барселона, град, определящ своята идентичност до огромна степен чрез ценностите на футболния си клуб, да хвърлиш футболното си сърце на места като Карлсруе, Дрезден, Източен Берлин или Хамбург те прави до голяма степен ексцентрик. Ключовата дума е идентичност. "Открих, че той (немският футбол) е пълна противоположност на футбола на Барселона и Испания, където изглежда, че говоренето чисто за футбол е на последно място в дневния ред. От друга страна, на 95% от мачовете на "Ноу Камп" атмосферата не впечатлява или изобщо я няма, а фанатизмът от страна на феновете и клуба стана твърде непоносим. Трябваше да се огледам другаде и немският футбол беше моето спасение", обяснява Алейш.
Атрактивен футбол, празнична атмосфера и непредвидими резултати - вероятно това е формулата, която привлича много нови фенове към отборите от Втора Бундеслига днес, в ерата на Twitter и пиър-ту-пиър телевизията. Най-яркият представител на дивизията "Санкт Паули" например има над 40 000 последователи в Twitter, горе-долу на едно ниво с отбори с по няколко успешни сезона в елита като "Хофенхайм" и "Аугсбург". Тимове като "Унион" (Берлин) и "Мюнхен 1860" събират между 25 и 30 хиляди последователи. Оставяме настрана "Нюрнберг" и неговите 72,5 хиляди "фолоуърс", тъй като изпадналият тази година от Бундеслигата отбор изкара цяло десетилетие в елита и макар с променлив успех (б.а. на два пъти се измъква от изпадане чрез плейоф) записа и някои успехи като спечелването на Купата на Германия през 2007 г. Кое прави създадената през 1974 г. Втора лига атрактивна за съвременните фенове? Простите неща.
Никъде другаде няма тим като "Санкт Паули"!
Традиционният кафяв цвят на екипите, знамената с черепите, популярността сред общности като проститутките и анархистите във втория по големина град в Германия правят този тим уникален. "Нещо повече от футболен клуб" е лозунг, който обикновено свързваме с "Барса". За "Санкт Паули" можем да кажем, че е едва ли не всичко друго, но не и футболен клуб. Анекдотите, свързани с него, са безброй. Да нямаш пари и да отидеш на лятно турне в Куба, както тимът направи през 2005 г., е един от тях. И може би всичко щеше да мине незабелязано, ако пресата не написа как
президентът на клуба правил секс с непълнолетен кубинец
Тази история още храни издателите на булевардни вестници в Берлин. Истина или не, въпросният Корнелиус Литман, борец за правата на хомосексуалистите и собственик на театър в квартала с червените фенери на Хамбург, остана президент на "Паули" до 100-годишнината на клуба през 2010 г. и има огромен принос за утвърждаването на ценностите на "Санкт Паули" през новия век, а те не са маловажни. Политика, джендър проблеми, музика, култура, интеграция, всичко това е част от мисията и колорита на клуба. За разлика от Барса, която е повече от клуб, "Паули" е социална и политическа мрежа, която между другото развива и нещо като футболна дейност. Контрастът с образа на другия футболен клуб от града, "Хамбургер Шпорт Ферайн" (Ха Ес фау), отвежда към друга от причините за особената популярност на Втора Бундеслига -
Симпатията към по-слабия.
Истината е, че много клубове от Втора Бундеслига приличат на по-малки, но по-симпатични версии на големите си съседи, като имат някои много важни предимства, които експлоатират със страхотен успех. Сравнението между "Санкт Паули" и "Ха Ес Фау" например трудно може да бъде спечелено от втория клуб, въпреки богатата му история. Макар "ханзейците" да са единственият клуб, никога не изпадал от Бундеслигата и разполагат с истински легенди като Уве Зеелер и спечелена КЕШ във витрината си, те нямат шанс срещу "Санкт Паули" - заради всичко, което представлява "Санкт Паули". "Хамбургер" има корпоративен имидж и няма особени успехи в последно време - факти, които биха отвели неутралния фен на "Милернтор" вместо на "Фолкспаркщадион" (или по-скоро някое от многото спонсорски имена на тази иначе внушителна арена).
Различен е случаят с мюнхенския съсед на "Байерн" - "лъвовете" от "Мюнхен 1860". Заради факта, че и двата отбора играят на "Алианц Арена", сините губят идентичността си. Без съмнение в Мюнхен има много фенове на 1860, но ако някой страничен фен "припознае" тима, това ще е само да опонира на популярността на "Байерн". В политическо отношение нещата тук са по-размити, отколкото в Хамбург. Ако исторически Байерн е еврейски клуб, а феновете на 1860 са смятани за десни, днес президентът на клуба от Втора Бундеслига е евреин, а привържениците търсят популярност с антифашистки прояви. Може би просто имитират "Санкт Паули".
Берлинската версия на Давид vs Голиат повече прилича на хамбургската, отколкото на мюнхенската. С тази разлика, че Берлин е особено място, в което политическите послания могат да не са чак толкова печеливши. Затова "Унион" е нещо като "Санкт Паули", но без политиката, с което идеално въплъщава в себе си духа на днешния космополитен Берлин. Нещо, което не може да се каже за отдавна обезличената "Херта" (в миналото фенът на "Херта" имаше имиджа на арогантния, високомерен берлинчанин, нещо като немска версия на "No one likes us, we donТt care"), нито пък за исторически обременения "Динамо" (б.р. клубът на Щази). Въпрос на самоопределяне. "Унион" (Берлин) по идеален начин показва защо немският футбол е велик", казва Алеиш Гуилям. "Клубът има невероятно силна връзка с феновете, до такава степен, че те сами и безплатно помагат за строежа на стадиона. Може би причината клубове като "Унион" и "Санкт Паули" да привличат фенове от цял свят е близостта между клуб и привърженици и добре известната политическа линия във втория случай. Превръщат се в култ заради културния си аспект, без значение дали политически или социален. Хората се идентифицират с тях заради една от тези две причини и затова започват да ги подкрепят, не защото играят страхотен футбол. С други думи, те прехвърлят идентичността си извън терена, а не на него и това се харесва на хората".
От този сезон Втора Бундеслига има и ново украшение - южното дерби "Гройтер Фюрт" - "Нюрнберг". То трудно се вписва във формулата Давид vs Голиат, но все пак, "Фюрт" е като че ли цяла вечност член на Втора Бундеслига, а в единият сезон, в който е част от Бундеслигата, е далеч зад средната класа на елита. Докато "Нюрнберг" е вторият най-голям клуб в Бавария и с деветте си титли, макар 8 от тях спечелени преди създаването на съвременната Бундеслига, отстъпва само на "Байерн". "Фюрт", чийто най-известен фен се казва Хайнц Алфред Киссингер и в края на 20-те години се крие от родителите си, когато се отдава на упадъчното удоволствие, наречено футбол (б.р. десетилетия преди да започне да дърпа конците на световната дипломация под името Хенри Кисинджър) обаче съвсем неочаквано разби с 5:1 съседите си на скромния "Щадион ам Лаубенвег". За ганайския ляв бек Абдул Рахман Баба, вкарал два от головете и оценен най-високо, това се оказва последен мач за "Гройтер Фюрт". Съседите от "Аугсбург", играещи в Бундеслигата, привличат защитника за 3 млн. евро.
До началото на този сезон играчи от класата на Баба трудно могат да се задържат във Втора Бундеслига. Изкушенията като пари и възможности за развитие за тях стават твърде големи. Все пак дивизията сезон след сезон запазва специалния си колорит. "Преди всичко, нека определим идентичността на Втора лига. За мен, това е атрактивна за гледане лига в повечето случаи, с честни, трудолюбиви играчи, които очевидно не са достатъчно добри за елита. По атмосфера на стадионите обаче тези тимове биха могла да се конкурират с повечето първодивизионни отбори в Европа", смята Гуилям.
От този трансферен прозорец насам обаче нещо се промени. Една Империя на злото с гръм и трясък смути спокойната идиличност в Лигата на необикновените и подобно на съдбовно събитие във фентъзи роман промени хода на историята. Злото се нарича "Ред Бул", а издържаният от австрийския консорциум тим "Разенбалшпорт" от Лайпциг изглежда като лъскав франчайз сред кварталните бакалии в малък град. За инвентара на втора Бундеслига няма спор - футболен
урод като "РБ Лайпциг" няма общо със спорта
Финансовата мощ дава на "Ред Бул" предимство, подобно на изкуствения ободряващ ефект на едноименната енергийна напитка. Тимът на австрийския магнат Диди Матешиц вероятно скоро ще спечели промоция за елита, но дотогава Втора Бундеслига ще изглежда като армия от джуджета, борещи анаболен Гъливер.
От своя гледна точка Матешиц със сигурност не прави нищо лошо, дори инвестира във футбола в Източна Германия, останал безпризорен след Обединението през 1990 г. Но методите са арогантни. Първо, заобикалянето на правилото "50 1", смятано за основа на модела на немския футбол, според което клубните членове трябва да притежават минимум 51 % от собствеността на даден клуб. Второ, агресивната трансферна политика. "Честни сделки с "РБ Лайпциг" няма", каза неотдавна треньорът на "Бохум" Петер Нойрурер. "Те могат да купят, когото си искат, това няма нищо общо със спорта." На въпрос дали някога би станал треньор на тима от Лайпциг, Нойрурер е категоричен и лаконичен - не! За него това е просто един продукт с комерсиална цел - нещо като тимовете от Формула 1, поддържани от същата компания, само че културата на автомобилните спортове и тази на футбола е съвсем различна.
Проектът на Матешиц е донякъде възможен именно заради липсата на голям източногермански контингент в елитните дивизии на страната. И докато в Бундеслигата останки от старата Оберлига на ГДР почти липсват след обединението (изключенията са тимовете на Рощок и Котбус), през Втора лига през годините минават "Ханза", "Динамо" (Дрезден), "Енерги" (Котбус), "Карл-Цайс Йена" и др., като в момента бившата Демократична република е представена от споменатите вече клубове "Унион" (Берлин) и "Ерцгебирге Ауе". Два от най-успешните клубове от ГДР -
"Магдебург" и берлинското "Динамо", днес се подвизават по селските терени
на четвърта и пета дивизия, което е колкото показателно за упадъка на футбола в тази част на страната, толкова и очарователно.
Вече не е трудно да се обясни странната траурна процесия в началото. Луксозен автобус, брандиран с логото на "Ред Бул", минава по Линденщрасе между река Шпрее и залесената част на Източен Белин в търсене на стадион "Старото лесничейство", построен (буквално) от феновете на "Унион". Часове по-късно 15-те минути мъртвешка тишина и черните трибуни подействат като кенче с анти-"Ред бул" на гостите - никой не обича да го мразят. С два гола на някой си Себастиян Полтер (известен най-вече с една изява като вратар в мач на предишния си тим "Майнц") "Железният съюз", както всички наричат "Унион", печели с 2:1! Доброто побеждава злото, справедливост има. Футболът, погребан час по-рано, възкръсва по-истински отвсякога. Но дори и "Унион" да беше загубил, сърцата на неутралните привърженици вече са спечелени. "Лайпциг" е тим, който всеки умира от желание да бие. Те нямат традиции и са обратното на всичко, което немският футбол е", казва каталунецът Алеиш, за когото изборът между "Ла рамбла" в Барселона и спирката на С-бана "Хиршгартен" в Берлин не е толкова очевиден. Въпрос е на ценности - и страст.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
