"И както искате да правят человеците вам, така и вие правете тем" Лука 6:31
Постъпвайте с другите така, както искате те да постъпват с вас. Посланието от Библията е особено актуално през последните седмици и месеци, когато най-голямата бежанска вълна след Втората световна война залива Европа. Пред погледите ни ежедневно минават лицата на стотици измъчени мъже, жени и деца, бягащи от война, глад или просто търсещи по-добър живот. Също така ежедневно ушите ни чуват как сред тези тези хора има джихадисти, промити мозъци с опасани около кръста бомби. Състрадание и едновременно с това страх сковават душите ни. И тънък гласец прошепва в ума ни: Ами ако това бях аз? Ако наистина ние, и особено поколението, непознало ни война, ни истински глад и страдание, бяхме на мястото на тези бежанци, които в ситото ни ежедневието ни са просто статистика? Щяхме ли тогава да разсъждаваме по същия отчужден и дори враждебен начин? Щяхме ли така възторжено да подкрепяме Църквата, която изненадващо и някак си противно на своята същност призова правителството да не приема повече мигранти? Или щяхме да искаме някой да си спомни за златното правило, че каквото сториш, това и ще получиш
Да, тези хора са различни
Да, имат различна вяра, която през последните десетилетия стана печално известна заради фанатици, които я изповядват. Да, никога няма да забравим ужаса на 11 септември. И сигурно години занапред ще сънуваме кошмари заради зверствата на "Ислямска държава". Нейните членове разпват хора, а деца с промити мозъци екзекутират плюшени мечета, вместо да ги гушкат преди сън. Същите тези фанатици унищожават хилядолетна история в Палмира, така както преди години талибаните разрушаваха статуите на Буда в Афганистан. Но да не забравяме, че джихадистите не убиват само друговерци. Напротив, световната преса изобилства от разкази, а за съжаление и със снимков материал, за зверски наказани мюсюлмани - с отрязани за назидание ръце, езици или други части от тялото. Да, никога няма да забравим "Шарли Ебдо", когато бяха убити журналисти заради това, че са имали смелостта да осмеят Пророка. През януари 2015 г. всички бяхме "Шарли Ебдо". Поствахме масово и по няколко пъти на ден "Je suis Charlie" във Фейсбук. Световните лидери демонстрираха безпрецедентна солидарност и за да покажат единността си срещу безумието на тероризма и джихадизма отколешни врагове застанаха един до друг (е, вярно не съвсем рамо до рамо, но все пак в една редица). Но сега, когато хилядите сирийци, иракчани и африканци започнаха да заливат Европа,
единството на същите тези лидери се пропука и дори изчезна яко дим
А ние, обикновените хора, също забравихме да бъдем единни пред лицето на бедата. Не, не призовавам всички да имаме едно и също мнение и дружно да приемем всеки, който потропа на вратата ни. Казвам, че не трябва да бъдем като фанатиците и да поставяме всички бежанци под един и същи знаменател. Да не съдим с един и същи аршин този, който, останал без покрив и с избито семейство, просто търси къде да положи глава и да спи поне една нощ без тътена на гранати и откоси на автомат, и този, който иска да влезе в Европа, за да изкарва повече пари. Прав е шефът на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, казвайки, че не можем да приемем в Европа цялата бедност и мъка на този свят. Може би обаче няма да ни навреди, ако всеки от нас разсъждава и постъпва, воден от мисълта "Ами ако това бяхме ние". Ако ние бяхме на мястото на бежанците, дали и последните си пари, за да платят на трафикантите, минали стотици километри, запътили се към неизвестността на настръхнала Европа, щяхме ли да искаме да ни посрещнат с омраза, страх и призиви "Вървете, откъдето сте дошли". Щяхме ли да искаме религиозните водачи да казват "Не приемайте бежанците"? Както преди дни направи Църквата, призована да утешава бедните и страдащите, да помага в нужда, да бъде посредник между Бога и хората. Не обвинявам клириците ни, просто ги питам: Добра християнка ли съм, ако загърбя Библията и не спазвам нейните заръки: Не прави другиму това, което не искаш на теб да бъде сторено?
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
