Най-неочаквано половината българи се оказахме средна класа. Според анализаторите на Института за пазарна икономика (ИПИ) всяко семейство с две деца, което разполага с 600 лева месечно на човек, вече е в заветната класация. Виж ти какво било! А ние се чудехме какво е да си средна класа, завиждахме на американците и на западняците, дивяхме се на холивудските филми, показващи стандарта на тази средна класа. В тях семействата от тази прослойка живеят в големи къщи с двор, градина и обезателно широка люлка в градината. Майката често не работи, но разполага със собствена кола и ходи на фризьор през ден. Децата учат в частни училища, има поне една домашна помощница и нито веднъж не става дума за пари, притеснения за неплатени сметки или таксата за школото.
Като махнем холивудската глазура, горе-долу така изглежда средностатистическото семейство на западната средна класа. Преди всичко това са хората, които нямат никакви финансови затруднения и не икономисват парното. Те си позволяват ваканции и пътувания без проблем и имат доста прилични спестявания. Сменят колите и мебелите през 3-4 години и никога не говорят кое е най-евтиното. Въпреки шаблона това са основните характеристики на средната класа и според икономическите теории. Това е прослойката, чието съзнание не е заето с мисълта за насъщния, а е освободено за далеч по-креативни цели, за нови идеи в работата. Освен това те са хората, които потребяват най-активно - и по този показател също са гръбнакът на обществото. Тяхната дейност създава голяма добавена стойност - мечтата на всяко общество. Тяхното съзнание е освободено, а портфейлът достатъчно дебел, за да могат да мислят и за културни развлечения, за посещения на опера и купуване на картини.
Хайде сега да видим как ще постигнете всичко това с 600 лева на калпак месечно.
Навсякъде по света изчисляването на стандарта на живот става през реалната потребителска кошница. Или казано разбираемо - какво можеш да си купиш със заплатата - ти и семейството ти. В нашия случай - с 600 лева (или 300 евро). Като в сметката са включени не просто хляб и кисело мляко, но и разходите за дрехи, комуналните сметки, транспортни разходи. В Ирландия например на прага на бедността изчисленията включват освен всичко друго и 29 евро на седмица за посещения на кино и спортни събития, те ги наричат "средства за социално включване", както и притежаването на автомобил, за да ходиш на работа. Ирландците, които далеч не са финансови отличници като нас, а май догонват гърците по задлъжнялост, поставят прага на бедността или на достойния живот, както те го наричат, на 1033 евро месечно на човек. Няма да коментирам и да правя сравнения с нашите 300 евро.
И още нещо - в статута на средната класа влизат и спестяванията. Те са просто задължителни за тази опорна стена на обществото. Ако главата на семейството остане без работа, домочадието трябва да може известно време да живее без особени сътресения и без да снижава статуса си. Почти не се сещам как българската фамилия с 2400 лв. месечно ще съумее да спестява толкова, че да може да не се притеснява известно време докато таткото си намери работа, в случай че я загуби. Защото социални помощи просто няма. Оттук идва и големият процент на собствени жилища, характерни за нашите географски ширини. Това е комай единствената сигурност, на която може да се разчита, в случай че заплатата секне. Така поне децата ще имат покрив над главата и няма да останат на улицата, разсъждава българинът открай време. И изобщо не се замисля в кой край на класацията "средна класа" се намира.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
