Защо пропастта между България и Европа е гигантска
В ЕС съществува Европейска асоциация по спешна медицина (EUSEM). Тя е създадена като сдружение на научни дружества и се занимава с развитието на спешната медицина. В нея членуват 30 европейски научни дружества по спешна медицина, но не и България. Разликите във вижданията на европейците и на българите за спешната помощ показва д-р Десислава Кателиева, председател на НАРСМП.
Според ЕUSEM спешната медицина се занимава с диагностиката и лечението на спешни състояния при болест или нараняване. Това е специалност, в която времето е от решаващо значение. Практиката на спешна медицина обхваща доболничния и болничния триаж, реанимация, първоначалната оценка и диагностика и лечение на недиференцирани неотложни и спешни случаи до изписването или прехвърляне на грижите на друг лекар или медицински специалист. Специалността спешна медицина освен това включва и разработването на доболнични и болнични спешни медицински системи.
У нас обаче спешен е всеки пациент, който счита себе си за такъв и е уведомил за това Центъра за спешна медицинска помощ (ЦСМП), който със специализиран, случаен или собствен транспорт или "на крака" е влязъл през входа на спешното приемно отделение (СПО)
Оттам идва и хаосът
в системата. В същото време, според медицинското определение, спешен е всеки пациент, при който е налице нововъзникнало или съществуващо болестно състояние, за което, ако незабавно не бъдат предприети мерки, може да се стигне до смърт или необратими увреждания.
В цяла Европа се прави триаж на оплакванията на пациента и се дава приоритет на спешния пациент. При нас, при сериозен кадрови дефицит, се дава приоритет на субективните оплаквания на пациента, при което спешният болен се загубва в групата на всички потърсили спешна помощ. Триажни протоколи за приемане на спешните повиквания в доболничната помощ съществуват в 21 европейски държави, а в 24 държави задължително се прави триаж в Спешните приемни отделения на болниците. У нас, за съжаление, няма кой да напише и легализира триажни протоколи в спешността. БГ експертите искат спешната помощ да бъде безплатна, денонощна, безотказна медицинска помощ за всеки преценил се като спешен. Независимо че при липса на триаж няма как да се гарантира на спешния пациент предимството и обслужване от реанимационния екип, ние допускаме грешката да превърнем спешната помощ в амбулатория на колела или в селска поликлиника.
В Европа се спазват стандарти за типовете санитарни автомобили, медицинско оборудване и консумативи на спешните екипи. У нас се
приспособяват товарни ванове за линейки
купува се по-евтина болнична апаратура, неприспособима за работа на улицата, променят се лекарствени списъци според финансовите интереси на фармацевтичните фирми.
В Европа никой долекарски екип, независимо дали е съставен от парамедик, медицински фелдшер, медицинска сестра или акушерка, не работи без телемедицина и без алгоритъм за действие. Задължително долекарските екипи работят под контрол на лекар и спазват утвърдени алагоритми за действие. У нас медицинските фелдшери имат правомощията на лекар-спешен медик, а професията им не съществува в регистъра на професиите. Все по-често има екипи от медицински сестри, които, според нормативната уредба у нас, нямат право на самостоятелна диагностика и лечение. В Европа дори хабилитирано лице не може да започне да практикува, без да има специалност по спешна медицина, анестезиология и реанимация или няма изкаран задължителен курс по спешна медицина. У нас, който не е потърсил работа в Спешна помощ, не е започнал да работи в ЦСМП или СПО заради кадровия дефицит. В Европа има утвърдена професия парамедици, а у нас трета година парамадиците се обучават и работят нелигитимно. В Европа се работи върху единни комуникационни системи на спешния ЕЕН 112 и спешните телефони, за да се подобри колаборацията и координацията между службите, а при нас двете системи работят като развален телефон. В цяла Европа спешните екипи имат качествени комуникации, а ние използваме мобилни телефони.
Въпросът е
докога ще се практикува дива, необуздана
спешна медицина у нас, неотговаряща на европейския консенсус за спешна медицина. Докога ще импровизираме спешна помощ и ще загиват спешни пациенти, за да сме безотказна денонощна медицинска помощ? Ще доживеем ли да практикуваме спешна медицина като европейската, каквато заслужават пациентите ни?
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
