Гръцката трагедия продължава да се бори за първото място в световната бокс офис класация. Все повече изглежда обаче, че както неконвенционалният преговорен подход на Ципрас и Варуфакис омръзна на европейските политически лидери, МВФ и ЕЦБ, така и всяка следваща серия от гръцкия сериал като че ли започва да доскучава на инвеститорите и те поглеждат към други по-интересни сюжети. Гръцкият премиер Ципрас твърди, че в следващите два дни след референдума ще има споразумение с кредиторите, независимо от резултата от допитването. Два дни в никакъв случай няма да стигнат, но почти сигурно е, че до споразумение в крайна сметка отново ще се стигне. Просто на левите популисти, които се оказаха на власт в Гърция, им трябва индулгенция от народа, за да подпишат в неизбежното споразумение.
Без съмнение абсурдният референдум, на който гърците уж решават съдбата си, ще отекне краткосрочно на пазарите, но няма да ги отклонят съществено от пътя им. Ако гърците кажат "Да" на предложението на кредиторите, несъмнено ще видим краткосрочна силна реакция в посока на поскъпване на еврото по всички фронтове. Но след това валутните пазари отново ще се насочат към истинския фундамент, а именно - ще започнат ли лихвите в САЩ да се повишават от Федералния резерв, докато в Европа монетарните стимули тепърва навлизат в апогея си. Ако южните ни съседи кажат "Не", на което Ципрас едва ли истински се надява, положението в реалните обществено-икономически отношения в Гърция ще се влоши лавинообразно през следващите дни, което ще принуди Ципрас да моли за споразумение. При такъв вот едва ли ще се случи дра(х)матичен спад на еврото, защото то и без това е сравнително евтино, но
пазарите ще бъдат доста нервни за известно време
и ще се насочат към покупки на японски йени и донякъде на долари и швейцарски франкове. По-сигурно е, че ще има краткосрочно бягство от рискови активи, т.е. ще видим сравнително силно и рязко поевтиняване на европейските акции, както и на държавните облигации на периферни, южни държави като Италия, Испания и Португалия. И обратното, най-безрисковите - германските държавни облигации, ще се радват на засилен интерес. Но пак пазарите няма да останат задълго встрани от фундаменталния си път, който води към нов възход на акциите в Европа и постепенно поевтиняване на държавните облигации и повишаване на доходността им.
Извън поомръзналата Гърция актуална тема остава дългоочакваното повишаване на лихвите в САЩ, където икономиката не изглежда в чак толкова безгрижно състояние. Данните за заетостта в САЩ за юни и ревизията за май разочароваха и наляха допълнително вода в мелницата на тези, които смятат, че очакваното поне едно повишение на лихвите през тази година, ако въобще се случи, няма да е през септември, а ще се отложи за октомври или декември. Засега основната лихва в САЩ остава 0,25%, т.е. вече близо 7 години, от декември 2008 година.
Като че ли най-вълнуващо и с потенциал да повлияе трайно на световните пазари е случващото се в Китай. За по-малко от година
акциите в Шанхай и Шънджън поскъпнаха с около 150% процента
подкрепени от насърчителните мерки на държавата и от масовото връщане на дребните индивидуални спекуланти на борсата, за първи път след кризата от 2008-2009 година. Бързо надутият спекулативен балон също толкова бързо, изглежда, се спука. За по-малко от месец китайските акции изтриха близо 1/3 от стойността си или над 3 трилиона долара, повече от общата пазарна стойност на пазарите на акции в Русия, Испания, Италия, Швеция и Холандия. Причината - дребните спекуланти масово купуваха акции със заемни средства, увеличавайки непрекъснато залозите, увлечени от значителните и бързи печалби. Сега същите тези спекуланти панически затварят позициите си, за да връщат заемите, с които са купували. Индивидуалните инвеститори в Китай за първи път надхвърлиха като брой членовете на Комунистическата партия - 90 млн. индивидуални инвеститори срещу 87,8 млн. комунисти. Официалното заемно финансиране, с което са купувани акции в Китай, е на стойност 355 млрд. долара по оценки на "Голдман Сакс" (или около 12% от стойността на свободно търгуемите акции и около 3,5% от БВП на Китай), а неофициалното се оценява на още 50% от тази сума. Такъв мащаб на покупките на акции със заемни средства със сигурност е абсолютен рекорд в историята на пазарите на акции. Всичко това обяснява впечатляващия ръст и не по-малко впечатляващия срив на цените на акциите в Китай. Държавата прави всичко възможно, за да спре процеса на панически сривове, защото те заплашват, че фондовата борса може да изпадне в забвение за нов дълъг период от време, след като инвеститорите я напуснат разочаровани и изпълнени с лоши спомени. Намали се с 0,25% лихвата по едногодишните заеми от централната банка към търговските банки, намалиха се изискванията за резервите, които някои търговски банки трябва да поддържат в централната банка. Китайският финансов регулатор погна продавачите на късо (продават акции, без да ги притежават, а ги вземат назаем от собствениците им), обвинявайки ги в манипулации, облекчи условията за маржин покупки, намали и таксите, които се събират при борсовите сделки. За момента обаче нищо изглежда не може да спре срива на цените.
Опасенията на световния инвестиционен елит са, че китайските власти може да се откажат от продължаване на реформите във финансовата система и че заразата от толкова влиятелната китайска икономика може да се разпространи не само в Азия, но и на останалите континенти. Опасенията на китайските власти са, че икономиката може още повече да се забави, а развитието на местните компании да бъде ограничено от невъзможността да набират капитал за инвестиции от фондовата борса. Забележително е, че в комунистически Китай властите осъзнават значението на фондовата борса за икономическото развитие и правят всичко възможно да го стабилизират, а правещите икономическата политика в уж пазарната българска икономика нямат никакво отношение към капиталовия пазар.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
