София. Класическата поговорка "Един гледа сватба, друг - брадва", се въплъщава в политическия ни живот по неочакван начин. Едни гласуват бюджет, други плажуват, трети се цепят. Логично десантът на петима депутати от "Атака" на кубинския плаж Варадеро съвпадна с центробежните процеси в ГЕРБ. След още няколко люспи парламентарното мнозинство няма да виси на плещите на Волен Сидеров и той ще бъде свободен да се отдаде на екзотични пътешествия за внос-износ на революция срещу неоколониализма. Отсъствията на необуздания главатар на национализма повече няма да бъдат фатални за кворума на Народното събрание.
Партията на Бойко Борисов пък заприлича на известната детско-юношеска игра с късане на листенца на маргаритка и наричането "Обича ме, не ме обича". Оня ден второ листенце от гербера се откъсна и се прероди в независима законотворческа субстанция. Този път депутатът беглец е Светлин Танчев, известен с нескопосания си опит да фалшифицира публикуването на закон в Държавен вестник. Танчев, подобно на предишния отцепник - Георги Марков, напусна изневиделица и
без да даде мигач предварително
Двамата си приличат и по това, че имаха вземане-даване с прокуратурата, успешно приключило наскоро.
Измъкването в редичка по един на депутати от най-голямата опозиционна партия е втората добра новина за управляващите след намаляването на протеста и частичното отвличане на вниманието на бунтарите към Евромайдана в Киев.
Всъщност за БСП и ДПС отсъствието на "Атака" се явява благотворно, доколко приемането на бюджета премина мирно и тихо без дежурните изцепки на националистическите депутати. Суматохата настъпи чак след като атакистите се върнаха в лошо настроение от златистите пясъци на Куба, започнаха да ръсят бисери по телевизиите и да обиждат водещите. Пътешествията им по време на ключови парламентарни дискусии също се превърна в традиция. При първия вот на недоверие срещу кабинета "Орешарски" Волен Сидеров и компания бяха на шумна почерпка в любимата кръчма на Маркс и Енгелс в Брюксел - "Къщата на лебеда".
Миналата седмица, докато се гледаше най-важният закон - за бюджета, борците срещу неоколониалния модел се изявяваха като спасители на плажа. Прибързано критиците заклеймиха слънчевите бани на патриотите, докато народът у нас се чуди как ще оцелее през зимата. Но кое е най-доброто място за един политик? Не е ли там, където могат на воля да си строят пясъчни кули? Да не забравяме, че други управници също съчетаваха държавническите дела с плацикането. така например през март 2012 г. почти цялото правителство начело с Борисов ходи до Катар, където колективно плажува. Играта на пясъчника се оказа нездравословна единствено за икономическия министър Трайков, който на връщане в самолета бе привикан да подаде оставка.
Веднъж Сергей Станишев и цялото ръководство на БСП беше снимано
как се къпе в минерален басейн
в полите на Пирин, а фотографиите с видни голи социалисти се коментираха по форумите, пазарите и гарите седмици наред.
В крайна сметка нито комбинациите на БСП и ДПС, нито бягствата от ГЕРБ, нито тичащият по бански Волен ще повдигнат авторитета на законодателния храм, който в очите на населението е сравним с рейтинга на средностатистически бордей.
"Атака" ще продължи да бъде незаобиколим фактор, без който управлението ще се разпадне. ГЕРБ и занапред ще се обучават за опозиция на принципа на пробата и грешката. Управляващите ще продължат да се щурат из минното поле на проблемите, народния гняв и напрегнатата подкрепа от своите симпатизанти. Единствената тревога идва от факта, че търпението на широките маси взе бързо да се изчерпва и че следващият взрив едва ли ще може да бъде отложен във времето. Добре, че живеем на Балканите, където положението макар и безнадеждно, не е сериозно.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
