Кънев има шанс за нова партия, победата на Миков ще е пирова
Какво политическо наследство ни завеща 2015 г.? И кои ще са най-големите предизвикателства пред България, Европа и света през новата година? На старта й "Стандарт" ще ви предложи анализите на водещите политолози, социолози и икономисти. Започваме с прогнозата на политолога от "Галъп" Димитър Ганев.
Двете ключови събития през 2015 г. бяха задълбочаването на сирийския конфликт и терористичните атаки в Париж. От една страна, новият етап в сирийската криза доведе до бежанска вълна, която раздели Европа. Ако по време на икономическата криза ЕС реагира с интеграционни действия - подписан бе фискален пакт, създаде се банков съюз, финансово по-стабилните помагаха на закъсалите, то сега се случва точно обратното. За първи път от десетилетия насам започнаха дезинтеграционни процеси в Съюза. Федералният път на ЕС е поставен под въпрос. Алтернативата е налице, предложена от Великобритания, подкрепена от Унгария и все повече от Полша. От друга страна, атаките в сърцето на Европа показаха фалита на мултикултурализма и либералния модел на развитие на континента. Атентаторите бяха второ и трето поколение френски граждани. Диагнозата е ясна - моделът не функционира. Нуждата от промяна през 2016 г. е повече от спешна.
Голямата изненада на миналата година във вътрешнополитически план е разцеплението в ДПС. По всичко личи, че в последните месеци, ако не и година, е протичал процес на еманципация на Лютви Местан от Ахмед Доган, със силната подкрепа на Република Турция. Превратът в движението е от огромно значение не само, защото става дума за една от най-големите партии в България, но и защото вътрешнопартийният конфликт ще доведе до препозициониране на практически всички сили в рамките на това Народно събрание. Разцепления в ДПС сме виждали и преди. Определена група се отделя и създава нова партия с нескритата подкрепа на Анкара. Тези опити досега винаги са завършвали с победа на ДПС. Сега обаче ресурсът на Местан е по-голям от този на предишните отцепници като Касим Дал, Гюнер Тахир или Мехмед Ходжа. Местан все пак е бил близо 3 г. ръководител на ДПС. И тук не става дума дали ще успее да открадне 5 или 6 депутати от парламентарната група на движението. Основният въпрос е колко и кои местни структури ще застанат зад него.
С интерес трябва да наблюдаваме и процесите в левицата и най-вече предстоящия напролет конгрес на БСП. Не очаквам сериозни изненади. Михаил Миков ще удържи още една победа над вътрешната си опозиция. Въпреки това обаче, тя може да се окаже пирова. Разделението сред червените изглежда труднопреодолимо, а това само по себе си не позволява на партията да бъде убедителна опозиция и да се легитимира като основна алтернатива на настоящото управление. Добър пример в това отношение беше гласуването около съдебната реформа. С категоричното несъгласие за прокарването на конституционни промени, БСП искаше да се позиционира като основна опозиционна сила. Крайният резултат обаче бе лош. Оформиха се две страни в дебата - от едната бяха Радан Кънев и Христо Иванов, а от другата - конституционното мнозинство в Народното събрание. Червените не бяха страна в спора. Пътят, по който е тръгнала Столетницата, е политически безперспективен. Обрича червените на бавна, но сигурна смърт. Промяната е наложителна, но не се вижда воля и действия за смяна на посоката.
В реформаторския лагер дезинтеграционните процеси вероятно ще продължат. През 2016 г. Реформаторският блок (РБ) няма да остане във вида, в който го познавахме. Битката за реформаторското наследство тепърва предстои. Тази поза на Радан Кънев - с единия крак в опозиция, а с другия във властта, няма да му спечели политически капитал. Не трябва да се изненадваме, ако 2016 г. ни поднесе нов политически субект около председателя на ДСБ. Кънев добре си дава сметка, че опозицията на това управление е меко казано слаба, а алтернатива практически няма. Това открива определени шансове пред него.
Записа Михаела Благоева
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
