Весела Чернева, Център за либерални стратегии, бивш говорител на МВнР
Над 1300 души загинаха преди дни в покрайнините на Дамаск от заряди със смъртоносен химикал. Пораженията, нанесени от използването на химическо оръжие в миналото, доведоха до създаването на една от най-всеобхватните международни спогодби - Конвенцията за забрана (КХО), под която стоят подписите на над 180 страни. С използването на химическо оръжие в Сирия беше прекрачена една червена линия, неприемлива дори за защитници на режима в Дамаск като Русия и Иран.
България също осъди използването на химическо оръжие в Сирия - и това е едно добро начало. Същевременно външният министър Вигенин зададе в изявлението си ясна линия за политиката на България по Сирия - а именно въздържане от политика. Страната ни не е била молена за каквото и да било и докато това не стане, няма да участваме в процеса, е най-общо съдържанието на тази линия. "Бих препоръчал въздържание", заяви незабавната си подкрепа и бившият президент Георги Първанов.
Въздържание, казано иначе, означава липса на позиция в ЕС и НАТО, а оттам липса на глас, отсъствие на България от процес, който директно засяга българския национален интерес. Кризата в Сирия е твърде близко до нас и влияе на целия регион на Близкия изток и Северна Африка с всички политически и икономически последствия и рискове за сигурността. Отказът от участие в дебата за случващото се в Сирия е опасно безотговорен - той е като да се снишиш, когато дигата през две улици се е скъсала и водата тръгва да потопи квартала. Много по-ефикасно е да участваш в общите усилия да се запуши пробойната, отколкото после да отстраняваш с години щетите от наводнението.
Какво може да сложи България на масата, за да участва в разговора? Очевидно тук не става дума за военен принос в евентуална операция. Страната ни си беше извоювала право на глас с познанията си за възможностите за политически диалог между различните опозиционни крила в Сирия. България се ползваше с доверие от сирийски политически лидери и беше търсена като партньор от участниците в контактната група по Сирия - САЩ, Великобритания, Франция, Катар и др. За съжаление в последните месеци българската позиция деградира до "въздържание". Обсъждането на конфликта в Сирия у нас е фокусирано само върху бежанците, които, макар и нарастващи като тенденция, са далеч от бедствието в страни като Турция, Йордан, Ирак или Ливан.
Обсъжданите досега действия на САЩ, Великобритания и евентуални други европейски партньори няма да имат за цел да сложат край на тази война. Те ще трябва да действат като предупреждение, че червената линия на КХО не бива повече да се прекрачва. Неяснотата какви ще са следващите стъпки след този предупредителен жест говори, че активните държави нямат желание да се превърнат трайно в страна в сирийския конфликт. Но евентуален въздушен удар може да отвори нова възможност за търсене на политическо решение, основано на възможно най-широко участие на политическите, етнически и религиозни движения в Сирия. Групата "Приятели на Сирия" ще трябва да съсредоточи усилията си върху положението на малцинствата и защитата на техните обществени и религиозни интереси, представители и лидери, което ще бъде ключово в периода на политически преход в страната. Именно тук България може да играе роля, като заедно с партньорите си работи с опозицията в Сирия за изграждането на добър план за политически преход след края на режима.
Освен че ни е печално-смешно познат от миналото, днес моделът на снишаване не отговаря на интереса на страната ни. Пък иначе и за какво ни е дипломация.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
