"Успехът не се измерва с това къде се намираш, а колко път си изминал до там". Ако е вярно това, което гласи гръцката поговорка, то новият главен герой на политическата сцена в южната ни съседка наистина има с какво да се похвали. Пътят на СИРИЗА до първа политическа сила в Гърция продължава малко повече от 25 години до миналата неделя, когато 2 300 607 гърци дадоха гласа си за нея и облякоха в премиерска власт 40-годишния Алексис Ципрас.
Изведнъж светът погледна иначе пресметливите ни южни съседи с други очи и съзря в тях наивници, станали жертва на популистка риторика. "Ама може ли да вярват на подобни обещания?" или пък "Тези хора правят крачка към пропастта". Подобни изказвания чуха през тези дни дори глухите. И ако далеч от Гърция нещата изглеждат по този начин, то на нейна територия реалността е друга.
Със сигурност има хора, които са приели предизборните обещания на Ципрас, като чиста монета, но те се броят на пръсти. Мнозинството, подкрепило го на изборите, си дава сметка, че повечето му обещания са прекалено хубави да бъдат истина. За никого не е тайна, че на 40-годишния политик му липсва управленски опит, а кадрите в партията му са кът. Мераци за излизане от Еврозоната и ЕС в Гърция няма, а това, че страната трябва да изпълни поетите си ангажименти не се поставя под съмнение. Никой не си прави и илюзии, че победата на СИРИЗА е край на строгите икономии. Защо го избраха тогава този Ципрас, ще попитат някои.
"Малкото зло може да се превърне в голямо добро", гласи друга поговорка, за която вероятно са сетили някои гърци, давайки гласа си за радикалната левица. Мнозинството обаче не е имало това предвид. Гласувайки за Ципрас, гърците се обявиха за промяна, изразяваща се в край на 40-годишно управление на две редуващи се партии. "Той няма да направи чудеса, но поне ще промени нещо, а ние имаме нужда от това". Това се чуваше най-често по солунските улици след вота в неделя. Освен това гърците искаха да накажат и досегашния премиер, чието управление им донесе онова, с което Самарас ги плашеше през 2012 г., в случай че СИРИЗА дойде на власт. "Ако те победят, ще останете без работа, а банките ще могат да ви конфискуват единственото жилище", каза той тогава и направи всичко възможно това да се случи по време на неговото управление, при това успешно. Гърците помнят, а и с вота си напомниха на Самарас предизборните му речи от преди три години.
Ципрас получи подкрепата на симпатизанти от всички партии. В него гърците не виждат спасителя, а по-скоро човекът, който може да запази онова, което им е останало. В интерес на истината южните ни съседи са загубили по-скоро привилегии, отколкото официални доходи, макар че кризата определено не си е тръгнала от страната.
С идването на власт на Ципрас гърците виждат и възможност за прекратяването на практиката на партийния клиентелизъм, благодарение на който симпатизантите на партиите на власт бяха възнаграждавани с работни места. Именно заради тази практика археолог можеше да започне работа в банка, а квалификацията и опитът не бяха задължителни за апетитните длъжности.
Основната надежда, която гърците възлагат на новия си премиер, е предоговарянето на мерките за строги икономии с Брюксел. Това си е напълно постижимо. В крайна сметка в случая става дума за формата, а не за съдържанието. Воля за това има, а и да не пропускаме факта, че Брюксел никога няма да остави на произвола гърците, най-вече от стратегически съображения.
"Началото е половината от всяка работа", гласи трета гръцка поговорка. Ако това е вярно, то промяната е стъпила с единия крак в Гърция.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
