Красен Станчев, директор на Института за пазарна икономика
Резултатите от стрес тестовете на банките бяха очаквани. Първо, това си личеше от всички отчети на банковия сектор от миналата и от началото на тази година. Второ, това си пролича от кризата с КТБ, която беше изолиран феномен. Следващото нещо, което беше ясно, е, че все пак населението има доверие на банките, което си личи по динамика на спестяванията. Те се увеличават независимо от факта, че и потреблението се увеличава. Чисто макроикономически беше ясно, че такова доверие присъства. Онова, което също се очакваше, е, че българската банкова система е по-здрава от средноевропейската поради простото обстоятелство, че кредитните портфейли имат голямо покритие с депозитна основа. Беше ясно и че задълженията на домакинствата и на фирмите са относително добри.
Специално домакинствата имат относително висок разполагаем доход и само около 10% от този доход е за обслужване на кредити и за спестявания. Тоест ресурсът, с който разполагат домакинствата, е достатъчен за нормалното функциониране на банките. И при фирмите е подобно, с тази разлика, че фирмите бяха ударени от икономическия спад 2009 г. - 2010 г. Но след това вече икономиката върви нагоре, така че в общи линии необслужваните кредити спадат. По-скоро показателите на стрес тестовете са статични. Те предвиждат в момента какво би било най-лошото състояние.
И дори като се предвижда какво е към момента най-лошото състояние, това не означава, че банките нямат възможност да реагират. Общият недостиг, или това, което съществува като проблем - е относително малко за тези 2-3 банки - става дума за около 500 млн. лв., което е нищо в сравнение с ресурсите на банковата система или на отделните банки. Важно е да се отбележи, че е изключено да се повтори случаят с КТБ. И ще ви обясня защо. КТБ, в следствие на запазването на държавния сектор през 2003 - 2004 г., което действа като изкушение на определени политически кръгове, по някакъв начин управлява този ресурс, който все още се намира в тяхно разпореждане.
И това бяха приватизирани предприятия, най-вече в областта на енергетиката. За да стане това нещо обаче, е необходим политически посредник - беше намерен в народни представители - водачи на политически партии. С тяхна помощ се развиваше КТБ. Това не може да стане с всички банки. Първо, нямаме толкова държавни предприятия. И защото не може да се влияе върху банки, с чиито управители не можеш да закусваш, да ходиш на лов, да караш ски и т.н. Тези банки, които бяха и са по-скоро със собственици в чужбина, се оказаха по-здрави и върху тях не може да се влияе. Нещо такова показват и стрес-тестовете. Централната банка не може да финансира нито правителството, нито банките. С изключение на вноската на банките в банково отделение, което е особеност на българският валутен съвет. Но това е ограничен ресурс, тоест не може да се влияе по политически начин върху повече от една институция. Защото ако започне да се влияе върху всички институции, няма да има толкова политически ресурс. От служебното правителство през 2013 г. досега действа правилото, че не може да се концентрират средствата на държавните предприятия в една банкова институция.
Записа Ивета Иванова
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
