Черната серия ще продължи, докато джигитите нямат страх от закона
"Той беше слънчево дете", разказва ми директорът на 51-во училище за 16-годишния Марино. Едно от многото деца, които завинаги си остават слънчеви - и никога не получават шанс да пораснат.
Получават шанса да станат обекти на кампании от рода на "Да спрем войната по пътищата!". Обекти на национални стратегии за увеличаване на безопасността на движението - знаехте ли, че в България има такава? В нея е описано с колко точно процента трябва да бъде намален броят на жертвите по пътищата до 2020 г., когато те трябвало да останат 388 годишно. Докато достигнем въпросния процент, десетки подобни слънчеви деца ще намерят смъртта си в резултат на гонки, джигити, пияни шофьори и обикновени адреналинови наркомани, за които
сядането зад волана е единственият начин да компенсират неудовлетвореността си от живота
и да вземат нещата в свои ръце.
Всеки процент, с който не сме изпълнили въпросната стратегия, си има име. Паоло, Петьо, Велислава, Марино, бебето Краси от Крушевец. Последното от тях бе на 11 месеца и стана жертва на пил полицай, който връхлетял с колата си на тротоара и помел количката на детето, което така и не получи възможността да духне първата свещичка на тортата за рождения си ден. Петьо от Панагюрище бе убит от човек, за когото всички в градчето знаеха, че кара безразсъдно и гази наред, след което просто си плаща. Ако съберем живите вериги, които съграждани на почернените родители правят всеки път, когато още едно дете загине на пътя, сигурно ще стигнат да обиколим България няколко пъти.
Проблемът е, че ефектът от гнева на цялото ни общество засега отива в свирката на локомотива
наречен прилагане на закона. Защото това е истинският проблем на обществото ни - не липсата на закон, а масовото му неприлагане, зад което много често се крие обикновена корупция. Няма друго обяснение защо в градове и селца, където
дори последното куче знае поименно организаторите на нощни гонки
тези хора все още имат книжки, ежедневно се хвалят в селската кръчма колко коли са потрошили и при това не просто не са виждали ареста отвътре, а имат статута на местни легенди. Знаят ги кметове, шефове на полицията, знаят ги всички обитатели на градчето, което вечер притихва и гледа да не се появява много-много по шосетата, където надуват газта любителите на адреналин. Това е единственото, с което обществото ни противостои на джигитите - гледа да не им се мярка на пътя. Защото знае, че са безнаказани. Знаят, че с лекотата, с която газят по шосетата, прегазват и през закона. Че със същата лекота си купуват мълчанието на радарите. И на катаджии, които предпочитат да дремят в храстите край прав път с необясним пътен знак, който иска ограничение на скоростта там, където от него няма особена нужда. И липсват там, където има нужда от самите тях. А ако се появят, просто прибират едни 20 лева, за да си затворят очите пред поредното камикадзе. Убиецът на малкия Петьо от Панагюрище беше блъснал поне още двама души, които се отървали с лека телесна повреда и така и не завели дело срещу него. Дали заради пари, дали от страх, или просто защото са убедени, че правосъдието ни няма да направи нищо срещу човека, известен в градчето като мастит местен бизнесмен. Той просто държеше града в джоба си - а заедно с него вероятно и съда. Може би е любопитно най-сетне някой да направи една статистика какви наказания се налагат на хората, чиито изстъпления на пътя са станали причина за отнемане на човешки животи. Колко от тях са се отървали с условна присъда? Колко са се споразумели? Колко жертви на катастрофи, прекарали години в тежки операции и озъртане през рамо, накрая са приели да подпишат споразумение и да вземат едни пари, за да не се точи мъчителната за тях процедура по осъждането на човека, който с едно натискане на газта е съсипал живота им? Колко близки на загинали и до днес се упрекват, че са взели "кървавите пари", вместо
да преследват докрай човека, отнел най-скъпото им същество
Взели са ги, защото вече не могат да издържат на ада, наречен българско правосъдие. Да издържат на усмивката на подсъдимия, който на всяка инстанция им показва, че ще ги смаже. Или не им се усмихва, защото в този момент боледува, лекува си зъбите, лежи на плажа - или има още 1001 причини да не се яви на делото, което така или иначе ще приключи с неговата победа.
Да се проверят всички подобни дела, не само знаковите, заради които обществото най-сетне решава да излезе навън и да протестира. Да се проверят и самите магистрати, които прилагат този закон - може пък изводите да бъдат твърде любопитни. Може би именно заради това никой не го прави. Може да се окаже, че твърде много хора си плащат на правосъдието, за да ги остави да карат с рекордни промили алкохол или твърде високи дози адреналин в кръвта. Докато не пометат поредното дете, което след смъртта му ще наричаме "слънчево" и ще превърнем в знаме на поредната си битка срещу демона зад волана. Защото ще чувстваме вина, че не сме му дали шанса да порасне.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
