Факторите, които влияят върху променената ситуация в Близкия изток, са няколко и най-вече - навлизането на Турция в по-сложна оперативна обстановка с предприемането на широко мащабни военни действия. На първо място това е атентатът в град Суруч, Турция, където бяха убити над 30 младежи - кюрдски активисти. Те бяха мишена на самоубийствен атентат на Ислямска държава (ИДИЛ). С този акт лидерите на ИДИЛ не са си направили добре сметките по отношение на толерантността, която до този момент проявяваше Турция към организацията. Не е тайна, че Анкара много силно толерираше Ислямска държава с преминаването на джихадисти, боравенето с контрабандни стоки. Очевидно ИДИЛ си направи криви сметки, като помисли, че битката може да бъде преместена от Северна Сирия към Южна Турция и там да бъдат изнесени военните действия. Този атентат е ключов и стратегически, защото Суруч е бил част от Сирия в миналото и в него и в Кобане става дума за един и същ народ. Кобане е първият град превзет от частите за народна защита на сирийските кюрди, с което се поставяха основите на сирийската кюрдска автономия - нещо като протодържавност на територията на Сирия. Нещо, което нито Ислямска държава, нито Турция, биха искали да бъде упоменавано. Ето защо атентатът е ключов - той е срещу хората в Кобане и самата кюрдска държавност.
Вторият фактор е, че обстановката срещу борбата с тероризма и тази коалиция "Антиислямска държава" някак куцаше и не бе в пълния си капацитет без участието на Турция. Всъщност Турция доста отдавна бе поставила въпроса за участието си в тази коалиция. През 2012 г. тя заяви, че иска да бъде създадена буферна зона в северната част на Сирия и дори тогавашният министър на външните работи Ахмет Давутоглу беше 20 дни във Вашингтон, за да убеди Барак Обама да се случи това, но не стана. Но САЩ прецениха, че в момента могат да отстъпят и сключиха сделка - да използват потенциал на турските въоръжени сили в борбата срещу терористите. Защото практически терористите бяха на път да превземат тази северна лента по границата с Турция.
Друга причина, която трябва да споменем, е вътрешнополитическата ситуация в Турция. Знае се, че партията на Ердоган загуби абсолютното мнозинство в парламента и сега водят преговори за коалиционно правителство. Големите печеливши бяха кюрдите и партията на демократичните народи - нещо, което не бе по вкуса на Ердоган и компания. Виждаме, че основните мишени на турската операция, по-голямата част от тях, са най-вече кюрдите. Сред задържаните привърженици на Ислямска държава, ПКК и един марксистки план за освобождение, има и симпатизанти на Партията на демократичните народи, която е парламентарно представена. Идеята е,че евентуално управляващата партия иска да ерозира електоралната подкрепа на тази кюрдска партия и при предсрочни парламентарни избори тя да не попадне в парламента. Така Партията на справедливостта и развитието да управлява самостоятелно, както е било до този момент. Това са няколко много съществени причини сегашното правителство на Давутоглу да постави тази много мащабна военна операция. Вече три-четири дни операцията е в ход.
Става дума за изграждането на буферна зона, забранена за полети. Турската армия е поела ангажимента да действа само по турско-сирийската граница. Тази буферна зона е дълга 90 км, между двата сирийски града Джараблус и Маре, основно там са дислоцирани сили на Ислямска държава. Тези километри се поемат от съюзническата авиация и вече американските самолети. Тази буферна зона буквално опира до сирийската столица на Ислямска държава - Ракка. Идеята на турците е те да изчистят тази зона от ИДИЛ и да спрат настъплението на сирийските кюрди. Тук е ключът и противоречието между Анкара и Вашингтон. Анкара за втори път нанася удари върху сирийските кюрди. Те не желаят кюрдите да продължат настъплението си на Запад, но САЩ подкрепят същите тези кюрди и им осигуряваха въздушен чадър за военното им настъпление над Ислямска държава. Тук е разминаването между двата съюзника и това ще даде отговорът колко време ще продължат действията на турската армия и какви ще са резонансите.
Голямата битка е за град Aлепо, който е вторият по големина в Сирия и е стратегически. Сега контролът се поделя между сирийската армия и бунтовниците, които не са Ислямска държава и кюрдите. Става въпрос за сложна оперативна тактическа обстановка с няколко основни играчи, които може да се споразумеят, но и да влязат в битка помежду си. Затова ситуацията е много трудно предвидима.
Срещата на НАТО е свикана по съответните текстове във Вашингтонския договор в Северноатлантическия пакт. Турция търси съюзниците си, за да се разгледа ситуацията. Предполагам, че Северноатлантическият пакт ще демонстрира солидарност към един от своите членове за битката с Ислямска държава. Но регионалните интереси са дифузни.
Скъсаното примирие с Кюрдската работническа партия (ПКК) е нещо, което трябва да притеснява най-вече нас, европейците. Германия отправи ясен призив към Турция да не прекъсва преговорния процес с кюрдите. За това апелира и Федерика Могерини. Големите губещи в този момент са кюрдите. Много печално би било, ако ПКК организира самоубийствени атентати на територията на Турция и удари някой от курортите там по време на туристическия сезон. В неделя излезе декларация на една кюрдска промишлена палата, в която се призовава да не се предприемат никакви действия, водещи до ескалация на напрежението, да се приключи с насилието и да се върне ситуацията от преди изборите през юни. Ето тук вече имаме изключително опасен прецедент, който би могъл да предизвика сериозни размествания на пластовете и кръвопролития в Турция.
Записа Михаела Благоева
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
