Всяка година, когато излезе класирането за гимназиите след седми клас, по традиция медиите започват да се взират в първите - дали тази или онази "елитна" гимназия е изпреварила другите с няколко стотни. Въпреки че разликите в резултатите на приетите там ученици са минимални. И ако Немската гимназия се е оказала на няколко стотни след Софийската математическа гимназия, това по никакъв начин не означава, че нивото в нея слиза надолу.
За да видим кое в българското образование действително е в упадък, си струва да погледнем последните в класирането. Тези, в които се влиза и с тройка, колкото да се каже, че детето е отишло някъде, където "ще си вземе хляба". Сред тези класирани на последните места паралелки се мъдрят профили като "Технологично предприемачество и бизнес с английски език", "Технологии в ИТ сектора", "Оптически и комуникационни системи", "Икономическа информатика".
Средният бал на приетите там ученици е около 18 и малко отгоре - иначе казано, това са деца с оценка 3 не само на изпитите, но и в училище. Тоест, с минимални базови знания, които със сигурност няма да им бъдат достатъчни за професии, свързани с технологиите или с IT сектора, към който са се запътили. Ако, естествено, някой поиска от тях да усвояват професията както трябва, надали тройкаджиите ще оцелеят в "Силиконовата долина" на образованието повече от година. Вместо това те със сигурност ще получават нови и нови тройки по специалности, които никога няма да практикуват поради вечната болна причина, наречена "делегиран бюджет".
Те осигуряват бюджета на училището си и заплатите на своите учители. Какво осигурява то на тях, не е особено ясно. Най-вероятно диплома без покритие, с която в крайна сметка ще си намерят работа като келнери и ще захранят сивата икономика след някоя и друга година. Това е порочният кръг в българското образование. От една страна, то се чувства задължено да финансира цели групи училища не за друго, а просто защото те съществуват и при това си правят приема всяка година. От друга страна, правят този прием, защото винаги има ученици, готови да изберат паралелки с по-лъскави и високотехнологични имена, просто защото им звучат добре. И защото все пак трябва да ги приемат някъде.
Никой няма да поиска от младежа с диплома по технологично предприемачество да предприеме каквото и да било, след като завърши, освен да се запише в бюрото по труда. Нещо повече - той вероятно ще бъде един от онези, за които по-късно социалното министерство ще похарчи още едни пари за преквалификация, за да може вече завършилият младеж все пак да си намери работа. Защото с наученото в училище това няма как да се случи. Ако дуалното обучение наистина се въведе повсеместно, тези деца в много от случаите просто няма да има къде да изкарат практиката си. В някои от случаите - защото такъв бизнес няма. В другите - защото има, но не са му нужни специалисти с тройки. Понякога не са му нужни дори и специалисти със средно образование, така че професионалната и профилирана подготовка в много от българските училища е просто един балон, който никой не смее да реформира, защото това значи да го спука. А може би трябва.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
