Студената война се завърна. Руското военното нахлуване в Крим и подготовката за възможното анексиране на южния украински регион съживиха страховете, стратегиите и рефлексите, които бяха забравени след падането на Берлинската стена през 1989 г. Все още не е ясно дали кризата, която бе предизвикана от опита на Владимир Путин да отклони Украйна от Запада, ще се превърне в преломен момент за международните отношения, подобен на атаките на "Ал Кайда" през 2001 г. и Кубинската ракетна криза през 1962 г. До този момент все още има няколко стъпки.
Анализаторите и политиците обаче вече обмислят какви ще са последствията от евентуална продължителна схватка между Изтока и Запада. А държавните по средата като Германия и Полша започват да преценяват неудобните изменения, които ще са нужни в политиките им.
Противопоставянето вече поставя сложни въпроси относно баланса между санкциите и дипломацията, като тества лоялността на съюзниците и създава рискове от нови конфликти и възможни посреднически войни.
"Ето ни във втората Студена война", казва руският анализатор Дмитрий Тренин от фондация "Карнеги" за международен мир в своя статия. "Последните събития сложиха край на интервала от партньорство и сътрудничество между Запада и Русия, който преобладаваше през 25-те години след Студената война", казва той.
Тренин не е единственият, който вижда битката за Украйна като най-голямата предпоставка за промяна на правилата на играта за европейската сигурност от разпадането на Съветския съюз през 1991 г.
И докато никой не може да си представи как суперсилите се връщат към ядреното противопоставяне или към междублоковото военно разгръщане (за начинаещите - Русия вече няма свой блок), вероятността от последици върху други проблеми в сферата на сигурността и световната икономика е значителна. Тлеещите конфликти в бившите съветски държави - Молдова, Грузия и Азербайджан например, могат да бъдат възпламенени.
Политиците в Берлин се тревожат, че Русия може да увеличи залога, като спре сътрудничеството си със Запада по въпроси като иранската ядрена програма, войната в Сирия, сигурността в Афганистан и справянето с непредсказуемия севернокорейски лидер. Всеки от тези проблеми може да вгорчи живота на САЩ и техните европейски и азиатски съюзници, като дестабилизира Близкия изток или Южна Азия или като увеличи напрежението на Корейския полуостров.
Ако Путин анексира Крим, европейците може скоро да бъдат принудени на мъчителни жертви, за да покажат решителността си. За Франция това би могло да означава преустановяване на договора за продажба на самолетоносачи за Русия. За Великобритания - да затвори именията и да замрази банковите авоари на магнати, близки до Путин. За Германия - да започне постепенни стъпки към намаляване на зависимостта си от руския газ.
При всички положения обаче ще е необходима решителност, подобна на тази от времето на Студената война. Ако това се случи, запазването на единен ЕС, с близките до Москва южноевропейски страни като Италия, Гърция, Кипър и България може да се окаже голямо предизвикателство.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
