Маргарита Ралчева
Незаконно или неморално? Заради различните тълкувания на тези формулировки кариерата на много политици е съсипана. Това, което е позволено на обикновените избиратели в утвърдените демокрации, не се прощава на политическите лидери. Заради един такъв казус - дали е незаконно, или неморално да плащаш по-малки данъци, днес в Европа вече върви спор дали Юнкер да бъде отстранен от поста председател на ЕК или не. Поводът на пръв поглед изглежда безобиден, но след внимателно осмисляне се вижда, че атаката срещу Юнкер прилича на добре подготвено активно мероприятие, осъществено както обикновено с помощта на журналистите.
Именно те изкараха данни, че по времето когато Юнкер е бил министър на финансите, а след това и премиер на Люксембург, страната му е спечелила милиарди евро от предоставяните данъчни облекчения на над 340 мултинационални компании. Схемата е проста - чрез регистрация на нова фирма в Люксембург се плащат по-малко данъци както във Великото херцогство, така и в страната, в която е регистрирана компанията майка. От тези облекчения са се възползвали фирми като ИКЕА, Ейпъл и Дойче банк. Ако беше незаконно, точно тези фирми едва ли щяха да посмеят да го направят и то публично, друг е въпросът дали плащането на по-малки данъци от богати фирми е морално.
Люксембургската система на данъчно облагане е конкурентоспособна и в нея няма нищо нечестно или неетично, каза главният изпълнителен директор по финанси на Люксембург Николас Макел. Подобно е и мнението на еврокомисаря по конкурентоспособността Маргрете Вестагер, която заяви пред евродепутатите, че данъчните споразумения от Люксембург по дефиниция не са нелегални. На фона на тези твърдения, изказванията на разследващите журналисти, че целта им не е била да свалят Юнкер от поста, звучат странно. Първо, защото Юнкер вече е в режим на отричане и оправдаване дори и да е невинен и, второ, защото депутатите от Европейската обединена левица в Европарламента започнаха да събират подписи за отстраняването му.
Още с издигането на кандидатурата на Юнкер за поста председател на ЕК интересите на много държави бяха засегнати. Самият факт, че той е федералист и ще направи всичко възможно да засили ролята на Брюксел и да не се огъва пред капризите на отделни държави, вече беше достатъчен повод именно тези държави да са против него. Едва ли ще мога да разкажа за мотивитe на всички, но Великобритания и Франция не мога да пропусна.
Традиционно Великобритания е страната, която от самото начало отказва да отстъпи национален суверeнитет. Миналата седмица тя отказа да внесе и новата вноска в бюджета на ЕС. Комисията на Юнкер изчисли, че според Брутния вътрешен продукт на глава от населението британците трябва да внесат още 2.1 млрд. евро до края на годината. Ако не го направи, лихвата е 2.5% на месец. След категоричния отказ на Дейвид Камерън комисарят по бюджета Кристалина Георгиева обяви, че на всички държави ще бъде дадена отсрочка и няма да бъдат облагани с лихви. Така на базата на т.нар. британска отстъпка, извоювана още от Маргарет Тачър през 1984 г., според която ЕС връща 60% от британската вноска в националния им бюджет, сумата става наполовина по-малка.
Сами разбирате, че британците ще направят всичко възможно да не изгубят привилегированата си позиция. Те отказаха да наложат и данък върху финансовите транзакции, за който Юнкер настоява, защото ще увеличи европейския бюджет с още около 35 млрд. евро. Британците обаче атакуват мярката в Съда на Европейския съюз. Освен това не искат да се съобразят и с имигрантската политика на Брюксел.
Срещу налагането на санкции за държавите, неспазващи изискванията за 3% бюджетен дефицит, се обяви пък еврокомисарят по икономическите въпроси Пиер Московиси.
Като бивш министър на финансите на Франция той самият няма верен ход, защото страната му отдавна е надхвърлила разрешения дефицит и би трябвало да плати глоба от 4 милиарда евро на Брюксел, ако санкциите се прилагат стриктно - нещо, за което Жан-Клод Юнкер пледира от самото начало - да има растеж без нови дългове.
Затова не е и изненадващо изказването на Московиси в Париж относно скандала с Юнкер - "Не трябва да съдим Юнкер заради миналото му, казва той дословно. - Най-важното е, че той е напълно подготвен да председателства Комисията".
Че е подготвен спор няма, намекът за миналото му обаче е коварен и веднага го поставя в неизгодна позиция. Не защото идва от човек от неговия екип, а защото има дори съмнения за нередности.
Така е в политиката - не е необходимо нещо да е незаконно, достатъчно е да бъде изтълкувано като неморално и те повлича към дъното. Ако си умен и си на висок пост, значи имаш и силни врагове. А когато тези врагове се обединят - вероятността кариерата ти да бъде съсипана е още по-голяма. Такъв е и случаят с Юнкер, който за разлика от безобидния Барозу утежнява живота на политически лидери от цяла Европа. Дали те ще успеят да го свалят още не е ясно. Но знам, че ако стане - това ще е вторият в историята случай на принудително отстраняване след Комисията на Жак Сантер, която подаде колективна оставка през 1999 година заради обвинения в корупция. По ирония на съдбата той също е люксембургски политик, но като цяло е несравним с Юнкер като компетентност и харизма. А точно тези две качества на брюкселските лидери изключително дразнят лидерите на големите европейски държави.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
