Ноа Баркин,
Ройтерс
Връщайки се от своята лятна отпуска в средата на август, германският канцлер Ангела Меркел предизвика въпросителни погледи, описвайки проблема с бежанците като по-голямо предизвикателство дори и от гръцката криза, която засенчи всичко останало през първата половина на 2015 г. Сега вече никой в Германия не се съмнява в нейната преценка. През последните две седмици страната беше разтърсена от буря от новинарски заглавия, които поставиха проблема с бежанците на върха на обществения и политическия дневен ред.
Първо, вътрешният министър на Меркел обяви, че очаква 800 000 души да потърсят убежище в Германия тази година, което е почти два пъти повече от количеството, което се предвиждаше няколко месеца по-рано, и почти четири пъти повече от общия брой на имигрантите през изминалата година. След това дойдоха крайнодесните протести срещу бежанци в източния град Хайденау, при които бяха ранени над 30 полицаи. Те възродиха расистко насилие, което Германия изживя в началото на 90-те години - това бе последният път, когато бе нараснал броят на търсещите убежище. Накрая миналия четвъртък изоставен камион с телата на 71 емигранти беше открит на магистрала в Австрия в деня, в който Меркел пристигна във Виена за конференция на балкански държави. Предния ден тя беше подиграна като "предател" от жители на Хайденау, задето показала солидарност с бежанците там, и в австрийската столица изглеждаше видимо разтърсена, когато говори пред репортери за ужасяващото откриване на камиона. Изглежда, че изведнъж дълбочината на бежанската криза започна да има въздействие и в Германия.
Кризите не са чужди на Меркел. Нейните 10 г. на власт бяха доминирани от международен финансов срив, вълнения в еврозоната и конфликта с Русия заради Украйна. Тези кризи обаче бяха далечни за повечето германци. Сега тя трябва да се справя с проблем, който има дълбок ефект върху общностите в бундесрепубликата. По време на европейската криза хората останаха с впечатлението, че другите държави имат проблем, докато Германия е в добра форма. Сега тежестта до голяма степен е у дома", написа ежедневникът "Ди Цайт" тази седмица. "За първи път, откакто Меркел е на власт, Германия може да започне да изглежда като проблемна държава", се казва още в коментара. Меркел запазва огромната си популярност след десетилетно управление, а това съвпадна със засилената роля на Германия като икономическа сила и влиятелен играч в световната политика. По време на кризите с Украйна и с еврозоната Европа гледаше към нея за насоки и тя ги правеше по своя предпазлив начин, стъпка по стъпка. Но бежанската криза е предизвикателство с напълно различно измерение и сложност. Това е местен, национален и европейски проблем. И по всяка вероятност ще изисква такъв тип активно лидерство, което обединява хората и невинаги в миналото е било комфортно на Меркел.
Тя чака почти три дни да проговори за насилието в Хайденау, навличайки си остри критики и показвайки, че все още се ориентира в тази криза. "Ще се изисква много от политиците", пише още "Ди Цайт". "Те трябва да приемат, че ние се намираме в нов свят и трябва да намерят подходящите думи за него", се казва в коментара. В Германия проблемите започнаха в градове, залети с бежанци, които трябва да получат подслон, да бъдат нахранени и да се лекуват. Миналата седмица кабинетът на Меркел се съгласи да увеличи федералната подкрепа за местните общини до 1 млрд. евро, като се говори, че тази сума може да бъде утроена на т. нар. среща за бежанците, която правителството ще проведе на 24 септември. Въпреки това според експерти тази сума отново ще бъде далеч от необходимото. Има притеснения, че ако страната направи твърде много (примерно да даде специална карта на бежанците, за да посещават лекари без здравна осигуровка), тя само ще окуражи повече от тях да идват в Германия. Това съответно ще нажежи дебата за ресурсите на страната. Твърде много правителствена помощ също би могла да задълбочи негодуванието сред средния германец, който се бори да свърже двата края, а и ще даде нов тласък на крайнодесните партии като "Алтернатива за Германия" за сметка на управляващите политически сили.
Политиците в Берлин се притесняват също как кризата може да се отрази на важните местни избори през следващия март и федералния вот през 2017 г., когато се очаква Меркел да се кандидатира за четвърти мандат. Висшестоящи политици в Социалдемократическата партия обмислят начини да предотвратят преди изборите появата на бежанците в статистиката за безработните. Хора от обкръжението на Меркел определят потенциала на кризата като "експлозивен" за партията, която засега остава начело в социологическите проучвания.
Налице са и притеснения как да се преодолее крайно дясното недоволство срещу бежанците, което се е съсредоточило в бившия комунистически изток на страната. Но почти ежедневни опити за палежи има и в западни провинции като Бавария, Баден-Вюртемберг и Северен Рейн-Вестфалия. По-голямата част от тези атаки бяха срещу празни сгради, предназначени да станат убежища, но политиците признават, че е въпрос само на време да се стигне до насилие с ранени или убити бежанци. "Много бързо може да се окажем в ситуация като тази, която имахме в началото на 90-те, когато бяха нападани убежища, пълни с бежанци", каза висшестоящ държавен служител в Берлин, пожелал анонимност. "Нещо подобно може бързо да излезе извън контрола на политиците", допълва той. През голяма част от следвоенния период германските политици наричаха емигрантите "Gastarbeiter", или гостуващи работници, които ще се върнат в своите домове, щом работата им приключи. Тази илюзия съществуваше до съвсем скоро време, когато започна да се появява разбирането, че Германия се нуждае отчаяно от емигранти, за да се справи със задаващата се демографска криза, причинена от ниската раждаемост в страната. Все пак основният фокус беше върху това да се доведе добре обучена работна ръка, за да запълнят нуждите на германският "Mittelstand" - или малкия бизнес. Много от сирийците, косоварите, еритрейците и иракчаните, които сега идват в Германия, не влизат в тази сметка.
Най-голямото предизвикателство за Меркел е да поведе Европа към обща политика спрямо бежанците. Германските политици изразяват раздразнение в последно време от отказа на някои партньори в ЕС, които отказват да приемат своя "справедлив дял" бежанци. Те се притесняват, че ако това не се реши скоро, отвореността на обикновения германец може да изчезне. Оптимистите в Берлин сочат кризата в Украйна като пример за това как Европа не се е поддала на трудностите и е останала обединена. Върху Меркел ще се стовари и необходимостта да се достигне до същия консенсус и по отношение на бежанците. "Въпросът с бежанците може да е следващият голям проект, в който трябва да покажем дали сме способни да работим заедно", каза самата тя в средата на миналия месец.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
