Тези дни Свещеният скален град на траките Перперикон отново нашумя. За съжаление - по печален повод. Краткото българско лято вече тече, а още няма и хабер за финансирането на плановите археологически разкопки в страната. Разбирам - парламентарни страсти, коалиции, избори, варианти. Все този виртуален политически живот, който все повече се отдалечава от реалните нужди на хората. И те го показват ясно с все по-рядкото си присъствие пред урните.
Нека поясня какво означават планови археологически разкопки. Всъщност не е точно, че липсват пари за проучвания. И в момента десетки мои колеги работят на терен. Но забележете, че всички те са на т. нар. инфраструктурни проекти, финансирани основно с европейски средства. Това са магистрали, газопроводи, железопътни линии, чиито трасета по закон предварително трябва да се изследват от археолозите. Средствата се осигуряват задължително от инвеститора и наистина са значителни. Лошото е, че след нас минават булдозерите. И от древното културно наследство не остава нищо. Какво да се прави, цивилизацията трябва да се развива. Някога Мусолини унищожил два римски форума на Вечния град, за да бъдат създадени удобните комуникации на съвременен Рим.
Плановите разкопки имат съвсем друг смисъл. При тях археологът сам подбира какво иска да разкрие. Естествено тогава той се ръководи от историческата значимост на обекта, неговата запазеност, възможност за привличане на туристи. Ето това са паметниците с потенциал за развитие на станалия напоследък модерен културен туризъм. Чрез такива планови разкопки се разкриват Перперикон, Татул, Старосел, Долината на тракийските царе, римските градове, старите български столици Плиска, Велики Преслав и Велико Търново. И тук опираме до проблема за финансирането. Съществуват три варианта за намиране на средства: от държавата, от общините и от частни спонсори. Като цяло бизнесът не е склонен за даване на пари за разкопки и такива са екзотична рядкост. Българските общини не са особено богати и средствата, които могат да осигурят, не са големи. В моята кариера съществуват две приятни изключения и това са проучванията ми във Велико Търново и на крепостта "Урвич" край София. Остава държавата. По времето на социализма тя единствено финансираше нашите проучвания. Тогава те носеха чисто академичен характер и за културен туризъм нямаше и понятие. В най-добрия случай се говореше за развитието на патриотичното чувство сред младежта. След промените и особено в началото на новото хилядолетие обаче нещата стремително се промениха. Големите удари в археологията като Старосел, Александрово, Перперикон и Татул и променената икономическа обстановка дадоха неимоверен тласък на културния туризъм. Все повече хотелиери и туроператори схващаха смисъла на това, че страната ни е сред трите в Европа с най-много археологически паметници. А кампании като "Чудесата на България" на "Стандарт" допълнително стимулират неговото развитие. Държавата е сложен и тежък механизъм, който бавно се задвижва. Беше необходимо десетилетие, за да започнат политиците да се убеждават във възможността да сме като Италия, Гърция и Турция. Но и сега мнозина не са наясно, че тези наши любими примери не са създали своя изключителен културен туризъм само с външни пари, а са заложили много и от своите бюджети. А у нас се очертава картина на все по намаляващо финансиране. Разбирам, че България страда от икономическата криза и нейните следствия. Затова винаги съм предлагал да има държавни приоритети, базирани на напълно реални показатели. Те трябва да са абсолютно обективни и да отразяват фактори като историческа значимост, степен на посещаемост, възможност за развитие и др. Няма как да не си послужа за пример с Перперикон. Само преди 15 години той беше забравен дори от местните селяни обрасъл с храсталаци хълм. Сега на това място годишно се качват по 250 000 туристи, сред които огромен брой чужденци. При пет различни правителства държавата е вложила 1,5 млн. за разкопки и десетки милиони за създаването на прекрасни пътища и паркинги. В момента се завършва европейски проект за близо 4 млн. лв., който превръща Свещения град в прекрасен парк с осветени нощем каменни алеи и стълбища. Но ще се удавим ли като власите в края на Дунав, както казва народната поговорка. До дни са необходими 200 000 лв. държавни пари, за да бъде довършен последният непроучен парцел от Акропола на Перперикон.
Ако ги получим, през есента на 2014 г. България ще има напълно завършен етап на Скалния град, с който ще може да се гордее пред цял свят. Ако това обаче не стане, най-вероятно по законите на европроектите пет години на върха няма да могат да се провеждат каквито и да било разкопки. И сред красивите алеи и площадки за гледане туристите ще заобикалят грозно и обрасло с треволяци парче земя, стърчащо като цирей в най-важната част на Акропола.
Всичко е в нашите ръце. Дали срещу сравнително малка за една държава сума тя ще има нещо, за което ще и завиждат съседите, или прекомерната икономия ще ни доведе до поредния гаф. А "случаят Перперикон" е и лакмус за българските политици доколко са вникнали в понятието "културен туризъм".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
