Краят на гръцката драма не се вижда. Точно обратното дори - кризата се задълбочава все повече, а шоковите вълни от нея застигат вече и съседните страни. Да се опасява ли България от "гръцка зараза"?
Вчера (в сряда-б.р.) на българския премиер Борисов му се наложи да уверява, че банковата система в България не е застрашена от кризата в Гърция. А БНБ излезе със съобщение, че банките в България, включително тези с гръцко акционерно участие, нямат вземания от гръцки кредитни институции, нито пък инвестиции в ценни книжа на гръцкото правителство. Общият тон звучи така: негативни развития в банковите системи на други страни не могат да имат пряко влияние върху стабилността на българската банкова система.
В чуждите издания обаче се срещат и други оценки. Така например белгийският "Стандарт" пише: "Еврото не е пазарен инструмент, който да се подчинява само на правилото за търсенето и предлагането. Общата валута е израз на волята на стотици милиони европейци да обединят съдбите си". Посланието е, че когато си в една лодка, няма значение дали пробойната е отпред или отзад, отляво или отдясно - всички в нея са застрашени.
"Российская газета" вижда в сегашните проблеми на Гърция "симптом на дълбока структурна криза в ЕС", а чешкият "Хосподарске новини" пише по същата тема следното: "При други обстоятелства гръцкият проблем вероятно щеше да бъде решен не с въвеждането на капиталов контрол, а с военна интервенция и установяването на окупационна власт в страната - до момента, докато Гърция не си върне всички задължения заедно с лихвите. Но европейската интеграция прави невъзможно подобно силово решение. Затова е права германската канцлерка, когато казва, че без готовност да се правят компромиси европейският проект би загубил основния си фундамент".
Централните банки в източноевропейските страни, чиито икономики са тясно обвързани с гръцката, тези дни са заети с това да уверяват чуждите инвеститори и родните банкови клиенти, че проблемите на Гърция не са "заразни". В същото време българският премиер Борисов заяви, че гръцката криза може да осуети влизането на България в еврозоната. "Ако сега бяхме в еврозоната, щяхме да плащаме за Гърция - тоест, една бедна държава щеше да финансира страна, която е по-богата от нея. В това няма никаква логика. Докато страните от еврозоната не станат по-дисциплинирани, не виждам причина да бързаме с въвеждането на еврото", каза Борисов, а думите му са цитирани на сайта на германската телевизия n-tv.
"Източноевропейските страни са по-уязвими от Азия или Латинска Америка например, тъй като те поддържат тесни търговски връзки с Гърция", казва пред n-tv Коста Вайенас, ръководител на отдела за инвестиции в развиващите се пазари към UBS Wealth Management в Цюрих. Експертът припомня, че в съседна България над 1/5 от банковите активи се контролират от гръцки банки, които имат силни позиции също в Македония, Румъния, Албания и Сърбия. В неделя македонската Централна банка задължи банките в страната да изтеглят средствата си, намиращи се в гръцки банки или в техни филиали и дъщерни фирми в Гърция и чужбина. Малко след това сръбската Централна банка обяви, че е ограничила трансакциите между гръцките банки и техните сръбски филиали.
Финансови анализатори от Royal Bank of Scotland (RBS) смятат, че България и Румъния са най-застрашени от "гръцка зараза".
Българската икономика, която от избухването на финансовата криза до днес е нараснала с около 1 процент, е тясно обвързана с гръцката. 7% от българския износ е предназначен за Гърция. Нито една друга страна на Балканите не изнася повече продукция в Гърция. България продава на южната си съседка най-вече облекло, метали и електроенергия. И обратното - Гърция е един от най-големите чуждестранни инвеститори в България.
"Ако Гърция е в рецесия, това се отразява на българската икономика в много по-голяма степен, отколкото на другите страни в региона", казва Коста Вайенас от UBS Wealth Management. А Лора Чакърова, анализатор за Източна Европа в лондонската IHS, посочва, че ако гръцките филиали в България останат без пари, българските власти едва ли ще започнат да ги спасяват. В същото време анализатори посочват, че фискалната стабилност на България може и да неутрализира негативните отражения на кризата в Гърция. Малко държави в ЕС могат да се похвалят с по-ниски задължения от тези на България - 28% от БВП на страната. За сравнение: гръцкият дълг възлиза на 177% от БВП.
И още нещо: България би могла да извлече дори полза от гръцката криза. По данни на българското Министерство на финансите, от 2009 г. насам в страната са се регистрирали около 11 хиляди гръцки фирми.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
