Ех, Македонийо, Македонийо, пак ли ке се тепаме за тебе? Перафразата на стария виц може да се окаже съвсем близо до действителността, ако се имат предвид събитията от неделния ден. Вчера Атина и Скопие подписаха историческото споразумение, което слага край на десетилетния спор за името на бившата югорепублика. Радостни бяха присъстващите държавници в малкото гръцко селце Псарадес на Преспанското езеро. Македонският премиер даже подари червената си вратовръзка на гръцкия си колега Алексис Ципрас, който по принцип не ползва такъв аксесоар. Ръкопляскаха и пратениците на Брюксел. Идилията от Преспанското езеро обаче беше помрачена от бурните протести и в двете страни. Хиляди скочиха срещу постигнатата договорка, която трябва да улесни пътя на Македония към ЕС и НАТО. Толкова люто се бяха ядосали противниците на договора, че
в Гърция дори се стигна до кютек със силите на реда
Това не е и толкова изненадващо, като се има предвид страстта на южните ни съседи към протести и митинги. Факт е обаче, че 70% от гърците не искат и да чуят името Северна Македония, както вече ще се наричат комшиите. За мнозина елини този договор е "национално предателство". Опозиционната "Нова демокрация" мигом се възползва от повода, за да внесе вот на недоверие към правителството на Алексис Ципрас, който обаче не успя. Положението при македонците далеч не е по-добро. Там основният глас срещу договора надига президентът Георге Иванов. И това не е всичко. Съдбата на подписания вчера с фанфари договор съвсем не е сигурна. Той тепърва трябва да премине през парламентите на двете страни, а в Македония решиха даже да направят и всенародно допитване. Така че е рано да се радваме, че балканският влак лека-полека започва да влиза в европейския коловоз. А като изчистим емоциите, той наистина изглежда разумен и прагматичен. Защото води към обединена Европа. А всички големци в региона вече декларираха, че
това е единственото бъдеще, което може да гарантира мир
и просперитет на Балканите. Регионът, за който само допреди години най-често използваната метафора беше "буре с барут". Въпросът е ще проявят ли достатъчно разум македонци и гърци, за да продължат напред, или отново ще се впуснат в дългогодишна война на имена. Гръцките националисти се притесняват, че одобреното име Северна Македония може да стане повод за териториални претенции. С оглед на процъфтяващия в цяла Европа популизъм и национализъм, техният глас може да се извиси още по-високо. Току виж получили подкрепа я от Орбан, я от Льо Пен, я от някой друг. Колкото и да са силни националистическите настроения обаче, наистина ли някой в XXI век вярва, че една страна ще тръгне да цепи парче земя от комшиите си? Вярно, Русия си взе Крим, но там става въпрос за много по-голяма и стратегическа игра, в която се мерят великите сили. Те са забъркани и на нашия полуостров, но в случая на ход са Скопие и Атина. Пропиленият четвърт век в надцакване с имена, строене на бутафорни паметници, кръщаване на летища с имената на антични герои, си остава пропилян. Защо обаче трябва да се губи още време, когато то може да бъде използвано, за да се върви по пътя на сближаването и интеграцията. И току-виж един ден успеем да изчистим името на Балканите. Историята е пълна с примери на далеч по-непримирими врагове, които са успели да заровят томахавките. Защо и на полуострова да не успеем да го направим.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
