Пак няма контрол на харченето в болниците, а хората ще си доплащат
Традиционно и тази година лекарите отбелязаха празника си с протести. Причината сега са неразбориите в системата и финансовите рестрикции на болниците, които наложиха управляващите. Всяка клиника вече има твърд лимит на месец, а след като го изразходи, не може да лекува повече пациенти до следващия. Междувременно трябва да формира листи с чакащи или хората да си плащат кеш.
Целта на управляващите е да спрат ненужните хоспитализации и да вкарат бюджета на здравната каса в определени рамки. С изтичането на средства в болниците обаче може да се справи само контролът. Но точно той отсъства от системата. Контрол не искат да осъществяват нито съсловните организации, нито държавата. Последствията от тази ситуация са увеличаването на публичните и частни плащания за здраве, които отиват не по предназначение. А оттам недоволството на медиците и пациентите расте. Или, иначе казано -
50% доплащат "под" и "над" масата,
високи цени на лекарствата и медицинските изделия, които плащат НЗОК и болните, неетични практики на набиране на пациенти от клиниките, даване на пари на лекари за препращане на хора или изписване на хапчета, както и създаване на неравнопоставеност сред самите медици и специалностите им.
За съжаление, вместо да решат тези проблеми, някои от промените в Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) са на път да ги мултиплицират. В проекта, който депутатите ще нищят на второ четене след Великден, се предвижда лимитите да се узаконят, а пакетът на касата да се раздели на две части - основен и допълнителен. Какво ще съдържа всяка от тях ще каже допълнително здравното министерство (МЗ). Според министър Петър Москов промяната трябва да гарантира 100% заплащане на лечението за социално значими заболявания, каквито са например сърдечно-съдовите, онкологичните, както и за детските.
За всички останали диагнози хората ще трябва да се осигуряват допълнително в частен фонд, да плащат кеш или да се редят в листи на чакащите. Целта на промяната е да се повиши качеството на лечение и продължителността на живота на хората, твърдят властите. Разбира се, и да влязат допълнителни средства в системата. Вероятността всичко това да се случи не е никак голяма. Първият проблем са множеството неизвестни, на които управляващите засега не дават никакъв отговор. Не е ясно колко от 311-те пътеки за лечение в болница, които плаща сега здравната каса, ще останат в основния пакет. От МЗ обясняват, че в допълнителния ще се отделят само заболявания, които не са спешни и за които може да се чака. Въпросът е кои са те, има ли изобщо такива? Защото
единственият пример, който чухме досега, е... хернията
Дори да приемем, че има диагнози, за които спокойно пациентът може да чака с месеци, идва въпросът - защо трябва да е така? Отговорът на лекарския съюз, че "навсякъде се чака, вижте как е в Англия, Германия" не е довод. В страните, в които се чака за лечение, това е изтъквано като недостатък, а не като предимство. Заради това част от тези хора идват да се лекуват по-бързо дори в България. Но стандартът на живот в тези държави е несравнимо по-висок и могат да си го позволят. Освен това социалната и здравната система там работят, всеки нуждаещ се получава грижа не проформа, както е у нас, а реално.
Отговор няма и въпросът - кой след промените би плащал допълнителните вноски за частен фонд или кешовото лечение на незаможните българи, за да не се редят на опашка. А такива в България са 50% - пенсионери, работещи бедни, определени етнически малцинства. Тоест единствената опция за тези хора ще остане все по-дългото чакане за доктор или увеличаването на кампаниите за набиране на средства за лечение. Разбира се, третият вариант е да процъфтяват съдебните практики.
Под въпрос е и качеството на лечение, което ще получаваме за диагнозите, които ще останат в основния пакет на НЗОК, както и дали наистина той ще е безплатен (сега доплащаме за 53 пътеки). Защото е ясно, че касата ще осигури базово лечение по тези основни заболявания. Ако някой иска по-добро обаче, най-вероятно ще трябва да си доплати.
Никак не е сигурно, че ще влязат и повече пари чрез частните фондове. Причината е, че
младите и платежоспособните не боледуват често
и затова не си правят допълнителна осигуровка. Възрастните - над 60 г., които пък биха го правили, ако могат, никой не ги иска. Те са прекалено рисков контингент и дружествата повече ще губят, отколкото да печелят. Така опасността крайният резултат на промените да е увеличаване на доплащането и чакането за лечение, без да има по-добро качество, е огромна.
Въпросът е - кому е нужно това и ще го допуснете ли, господа депутати? Защо вместо това най-накрая не се приемат мерките, които за пореден път предлага и това здравно министерство, и биха дали положителен резултат, не на гърба на пациента. А те са задължителна здравна карта за болниците, задължителни споразумения с индустрията за отстъпки от цените на лекарствата, които плаща НЗОК, и по-добър контрол.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
