Уран, злато и диаманти за милиарди приковават интереса на Франция
Вече няколко дни пресата гърми за отправеното от Франция официално и напълно сериозно искане за изпращане на български войници в Мали, а от Министерството на отбраната - "ни дума, ни вопъл, ни стон". Вероятно чиновниците от военното ведомство заедно с генералите от Генщаба в момента разгъват карти на Африка и четат оперативните справки за свирепите туарегски племена в пустинята Сахара. След терористичните актове на 13 ноември Париж задейства клаузата в Европейския договор, при която в случай на военна агресия срещу една страна членка, останалите са длъжни да й окажат военна помощ. Засега французите искат България да изпрати една охранителна рота от 150 бойци да пази летището в столицата Бамако. Ако приеме френската оферта, България ще се озове за пореден път на фронта с глобалния джихад след злополучните опити в Афганистан и Ирак.
Слава Богу, в Афганистан не дадохме жертви, въпреки че за 12 г. българският данъкоплатец похарчи 400 млн. лв. за издръжката на военния контингент. Участието в "мироопазващата операция" в Ирак 2003-08 г. натежа по-малко на бюджета - 170 млн. лв., но пък за огромно нещастие България плати с животите на 13 войници. Петима загинаха при самоубийствения атентат навръх Коледа 2003 г. в Кербала, когато камион бомба взриви военната база "Индия". Смъртниците бяха изпратени от "Ал Кайда" в Ирак на Абу Мусаб аз-Заркауи. По-късно неговите касапи обезглавиха и двама български шофьори на камиони. Резултатите от намесата на международните коалиции в Афганистан и Ирак са катастрофални - двете страни са потопени в граждански войни, където племена и секти методично се изтребват взаимно. Огромни анклави се контролират от ислямски терористични групи и са се превърнали в учебни школи и опитни полигони за "бойци на вярата" от цял свят.
Ако Министерството на отбраната реши да откликне на зова за братска помощ от Париж, България този път ще се изправи и срещу африканския клон на основаната от Осама бин Ладен мрежа - "Ал Кайда в Ислямския Магреб" /АКИМ/, известни и с това, че нямат свян
да изпращат деца и бременни жени на самоубийствени мисии
В центъра на конфликта е националният въпрос на туарегите, чиито територии са поделени между днешните Нигер, Мали, Алжир, Либия и Буркина Фасо. "Наречени още "сините хора", те не са нито араби, нито бербери. Те са древните жители на Сахара, където от хиляди години контролират маршрутите на керваните. Географското разпределение на държавите, очертани от колониалните сили, обаче разкъса територията им в началото на XIX век. А когато през 60-те години новите държави от Сахара извоюваха независимостта си, те не признаха на туарегите дори една териториална автономия", отбелязва "Монд Дипломатик". В резултат на това в северната част на Мали (наречена от туарегите "Азауад") и в Нигер - двете страни, се появяват въоръжени движения с искания за национална независимост. Четирите големи въстания на туарегите са потушени брутално от малийската и нигерската армия. Пустинните области се превръщат в свърталище на муджахидини още с пристигането на алжирците от Салафистка група за проповед и борба (СГПБ), изтласкани от алжирската армия през 2007 г. Тогава групировката полага клетва за вярност към Бин Ладен. След падането на Муамар Кадафи в съседна Либия към тях се присъединява и Туарегският батальон заедно със заграбеното от казармите оръжие.
Туарегските милиции - националистически и салафитски, обединяват силите си и тръгват да завладяват градове и села в Северно Мали.
Провъзгласяват независимата държава Азауад
със столица Тимбукту. В края на 2012 г. те стигат до столицата Бамако, което принуждава френския президент Франсоа Оланд да отсече, че "няма да допусне Мали да се превърне в терористична държава". По негова заповед 4-хилядна френска войска с малко помощ от африкански приятели прогонва бунтовниците и връща под правителствен контрол почти цялата страна. С решение на ООН в страната бе въведен ограничен международен контингент. Понастоящем в Мали оперират няколко джихадистки групировки, най-мощните от които са - Движението за единство и джихад в Западна Африка, "Ансар-ад-дин", АКИМ и "Ал Мурабитун". Всичките те са дъщерни организации на "Ал Кайда". Салафитите са в сложни отношения от съюзи и противоборства със светските туареги от местните племена.
За президента Оланд удържането на присъствието в Мали пряко касае националната сигурност и портфейлите на френските корпорации. Най-големите рудници за уран се намират върху спорни земи между Мали и Нигер, обитавани от туареги. Две от мините - Арлит и Акаута, се държат от френската кампания "Арева", която с произведеното гориво зарежда 58-те атомни централи в страната. Освен на уран областта е изключително богата на злато, диаманти и редки метали, които също се експлоатират от френски компании. Френските интереси в Мали се измерват на стотици милиарди, но какъв е българският?
Едноокият дявол на
пустинята сее смърт
Тези дни медийният отдел на "Ал Кайда в ислямския Магреб" /АКИМ/ публикува фотографиите на двамата невръстни терористи, нападнали хотел "Radisson Blu" в Бамако. На 20 ноември т.г. Абдул Карим и Муаз ал-Филани нахлуха в гостилницата в центъра на столицата и взеха над 100 заложници. При полицейската операция по освобождаването им загинаха 22 души. Отговорност за покушението пое "Ал Мурабитун", ръководена от ветерана на африканския джихад Мохтар Белмохтар. Наскоро едноокият джихадист за пореден път бе обявен за покойник от френското военно министерство. Белмохтар стои за най-бруталните терористични актове в Западна Африка. През януари 2013 г. 43-годишният главорез нападна газово находище в Югоизточен Алжир и взе за заложници над 700 души. При последвалата намеса на алжирските спецчасти загинаха 40 души. Четири месеца по-късно камикадзета на "Ал Мурабитун" се самовзривиха във военна база и в уранов рудник в съседен Нигер.
"Ансар-ад-Дин" е
флагманът на терора
Един от най-яростните врагове на Франция в африканската пустиня е Ияд аг-Гали, туарегският водач на "Ансар-ад-Дин", най-мощната групировка в Северно Мали. В поредния си аудиопризив той заявява: "В Азауад под окупацията на френските кръстоносци страхът и ужасът дебнат навсякъде, кражбите и грабежите станаха повсеместни. Положението е обратното на това, което Франция, тази зла сестра на Америка, представя - сигурност и стабилност, развитие и съзидание".
Гали отрича да е възможен какъвто и да било мир с Париж и Запада и настоява всички туарегски племена да се съберат под знамената на джихада. "Нека вашите бомбени пояси, дистанционни експлозиви и коли бомби отвърнат на тяхното нашествие", пожелава Гали. Командирът на "Ансар-ад-Дин" хваща оръжието и повежда в бунт за национално освобождение в Северно Мали още през 1990 г. По-късно той заменя националистическите си възгледи с ислямистки и минава на подчинение и издръжка на "Ал Кайда". Въпреки присъствието на френските и международните войски в страната, муджахидините оперират свободно и често извършват жестоки нападения. От 2013 г. насам са загинали над 50 войници от миротворческите сили на ООН, пратени там по настояване на Франция.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
