В зрелищна акция, напомняща залавянето на наркобоса Пабло Ескобар в Колумбия, едва ли не половината от личния състав на родните спецслужби и жандармерия връхлетяха в прословутото врачанско село Галиче, за да арестуват не по-малко прословутия му кмет Ценко Чоков. Срещу него прокуратурата е изписала цял ферман от обвинения, едни от други по-страховити - организиране на престъпна група, рекет, побои, фалшификации на документи с цел заграбване на имоти, лихварство и какво ли още не. Липсват само убийства, но и това може да стане.
Ако в България имаше ред и закон, феноменът Чоков нямаше да съществува. Но именно тяхната липса в продължение на две десетилетия го превърна в медийна звезда. И също така във
всевластен и вечно преизбиран кмет
от 1995 г. насам.
Ела, зло, че без тебе по-зло, гласи тъжната българска поговорка. Изоставените на произвола на ромските - а и далеч не само ромски набези, български села неизбежно стигат до идеята за "силната ръка". За някой герой, подобен на шерифа или самотния стрелец от американския Див запад. Който пердаши крадците с кабели и ги връзва на позорния стълб насред мегдана. Нищо, че за разлика от холивудския герой безсребърник скоро нашият "герой" се превръща в своебразен местен феодал, от когото в буквалния смисъл зависят и хлябът, че и дори животът на жителите на съответното селище.
И въпреки това няма да се учудим, ако галичани още тези дни започнат подписка в защита на Чоков. "Стокхолмски синдром"? Нищо подобно.
Хората инстинктивно предпочитат регламентирания тормоз пред несигурността. Както обясняваше шефът на бандитите Калвера на главния герой от култовия уестърн "Великолепната седморка" Крис: "Предадоха те, защото ти ги караш да вземат решения. При мене е лесно - решенията ги вземам аз!" И когато законът отсъства, ясно е какво ще изберат измъчените жители на забравените села.
Но за съществуването на казуса Чоков има и обратната причина. Именно защото са безсилни да поддържат реда в дълбоката провинция, властимеющите в продължение вече на 26 години се опират на подобни личности. И пренебрегват и протестите, и писмата до медиите и институциите. А ако все пак се проведе някакво следствие,
влиза в действие законът на омертата
свидетели няма. И престъпленията се оказват с неизвестен извършител. Което на практика означава край на всякакви по-нататъшни разследвания
Не че Чоков е недосегаем. Точно преди 14 години - на 30 май 2002 г., той бе арестуван. Но всичко спря до тук поради гореизложените причини. Днес Бойко Борисов е министър-председател. И може би това вдъхва надежда на част от жителите на Галиче, че този път на Чоков няма да му се размине затвора. И куража публично да говорят за деянията му. Но дали ще свидетелстват за тях пред съда, остава все още под въпрос.
Но и да бъде осъдено лицето Ценко Чоков, "феноменът Чоков" ще продължи да съществува. Особено ако "шерифи" от неговия тип не прекаляват с властта си. И така ще бъде, докато не възтържествува законът и в най-отдалеченото българско село.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
