Кой изпразва отънелия ни джоб? Веднага наум ми идват куп сметки - за ток, вода, парно, телефон, интернет, кабелна телевизия, данъци. В този напоителен списък обаче май пропускам нещо. И то е, че обезщетенията, присъждани от съда в Страсбург, също периодично бъркат в джоба на клетите граждани, които редовно си плащаме данъците към държавата. Ей така, неусетно почти. Някаква статистика сочеше, че сметката, която държавата ни, ерго - всеки един от редовните данъкоплатци, плащаме пред Страсбург, е в милиони левове.
Пак според констатации на експерти последиците се стоварват на гърба ни обикновено заради безхаберието на законотворци, магистрати и представители на изпълнителната власт. Поредното "изваждане" дойде след последния звучен шамар, който Страсбург отвъртя на родната Темида. Преди два дни стана ясно, че Европейският съд по правата на човека е осъдил България да плати 40 хиляди евро обезщетение на бившия депутат и шеф на Общинския съвет във Варна Борислав Гуцанов и семейството му. Той беше зрелищно задържан преди три години в рамките на така наречената операция Медузите, с която бившият МВР шеф Цветан Цветанов особено се гордееше.
Според евромагистратите при задържането на Гуцанов обаче е упражнен терор, а представителите на полицията и прокуратурата са нарушили презумпцията за невиновност и показно са го унижили. И така - варненският политик получи материално морално възмездие и съвсем законно ще си вземе парите от държавата, респективно от отънелия в кризата джоб на обикновения данъкоплатец. И да стане ясно кой не си е свършил работата и защо, няма значение. Защото исковете се плащат от държавния бюджет, а по закон никой от магистратите не носи финансова отговорност. Многократно държавата е осъждана за полицейско насилие, но отзвукът се изчерпва с поредното плащане, без решението на Страсбург да става повод за възобновяване или образуване на дела срещу насилниците.
В същото време все повече българи търсят възмездие в евросъда. Основната причина да се стига до Страсбург е липсата на доверие в родните институции. Публична тайна е, че голям процент от молбите за обезщетения в Европейския съд за правата на човека са за проточили се във времето и хванали паяжина процеси на хора, които са били обвиняеми или подсъдими по наказателни дела. А бавното правосъдие в много случаи води до липса на правосъдие. Заплатеното обезщетение пък е някаква форма на справедливост, но закъснялата справедливост винаги е потъпкване на справедливостта.
Лъч в тунела е създаването през последната година на административен орган, който помага на хората да си търсят обезщетенията за бавен съд у нас, вместо да стигат до Страсбург. Хем по бързо, хем по-евтино за търсещия правосъдие. Дори в няколко скорошни решения от Европейския съд признават, че създаденият през 2012 г. Национален механизъм за обезщетяване на пострадалите от забавено правосъдие работи и българските граждани би следвало да се обръщат първо към него. В случая ползваме опита на Италия - една от най-съдените държави за дълго правосъдие.
Инспекторите на ВСС пък анализират причините за мудното правосъдие на всеки три месеца. Сред мрачните им констатации са, че съдиите не глобяват достатъчно често участниците в процеса, за да ги дисциплинират, и не спазват предвидените в законите срокове за написване на решенията и присъдите. Според инспекторите наказателните дела се бавят заради продължаващи с години разследвания по тях. Звучи ви познато? Ами слушате го от години- констатации, мерки, после пак констатации, мерки, а съдът в Страсбург продължава да ни удря шумни плесници.
За които плащаме всички ние. Хубаво е наистина след анализите, които правят експертите, да се стигне и до някакви санкции за тези, които без всякаква обективна причина не си вършат съвестно работата. Да им се потърси персонална отговорност. Иначе ще продължим да си плащаме за безхаберието на Темида.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
