Ани Владимирова,
психолог
Когато тръгна по "Витошка", аз виждам оръжие по задниците на един куп мъже, което не виждах години наред. Хората ги е страх и си казват, че е по-добре да си замълчат за една тъпа история в автобуса, надявайки се, че някой ще удари два шамара на друг и с това ще се размине. Което е по-добре, отколкото да се извади нож и някой да умре. Много хора нямат задръжки.
Проблемът на тийнейджъра побойник от Бургас е комуникативен. Човек, който не може да си служи с речта, си служи с тялото. В случая момчето е спортист, т.е. специалист в това, което прави. Младежът не е култивиран да може да общува. Той има самочувствие от спорта и го използва, за да се справя социално. Когато някой постави под съмнение авторитета му, самоличността му като човек, той показва какво може. А може това, което е научил от спорта.
Много от съвременните тийнейджъри не могат да говорят, защото никой не го е правил и не го прави с тях. Те от малки хващат тъчскрийна, сядат пред компютъра и само манипулират с предмети ситуация, а не я вербализират, което е типично и за това момче. Корените на проблема, характерен за много от съвременните младежи, е в цялостното им развитие. Човек се формира в семейна среда 6-7 години и след това в училище. В нашите семейства днес е по-лесно да се прибереш, да му хвърлиш компютъра и да не се занимаваш с него. Липсва семейното общуване, хората дори не сядат да се хранят заедно.
На всички ни е ясно, че и българското училище е оставено на самотек. Професията нито е престижна, нито пък - добре платена. И ако до 4 клас има някакви останали хора с морални ценности, които обичат професията и благодарение на тях има нещо добро, след това, в горен курс, дори и да има някакви закрепени авторитети, те рухват. Причината - отговорността се размива. Преподавателите гледат самите те да оцелеят в училищна среда и нямат ресурс да дадат пример и да могат да култивират в децата някакво социално престижно поведение.
(Пред FRONT.BG)
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
