Георги Даскалов, ekipnews.com
Русия е шахматна страна. От 24 световни шампиони повече от половината са родени в Русия или СССР. Поданиците на империята имат дадености за стратегическо мислене. Хеле пък императорите, в днешно време - президентите. Путин игра като шахматист в сирийската криза. Етюд в два хода - влизане и излизане. На 30 септември руската авиация започна ударите срещу опозицията на Асад, а на 15 март Русия обяви изтегляне. По-късно последва уточнение: частично излизане. В Сирия остават достатъчно самолети и системи на ПВО, които са в състояние да контролират ситуацията, а ударите срещу смятани от Русия за терористични групировки ще продължат. Но пропагандният ефект от обявеното излизане е силен. Повечето коментари на битово равнище са от вида на Цезаровото "дойдох, видях, победих". В общи линии Путин е прав, когато вечерта на 14 март каза, че целите на сирийската интервенция са постигнати. Сред тези цели оставането на власт на Башар Асад не е първостепенна. Но пътьом тя засега изглежда постигната. Намесата в Сирия беше необходима на Русия преди всичко за излизане от изолацията, "постигната" с анексията на Крим и като още една стъпка към връщането на статута на велика сила. Това изглежда факт. Руснаците се договарят пряко с американците за Сирия, а в четвъртък ЕС допусна, че може да има сътрудничество с Москва по определени въпроси.
Самочувствието на руснаците е повъзвърнато и това помага на президента, но цената на петрола и санкциите държат Русия горе-долу като в предишното положение. Инфлацията вече от няколко месеца е все двуцифрена, а според данни на руски финансови анализатори всяка седмица има нетно изтичане на капитали от порядъка на около 100 млн. долара. С престижа Русия няма проблеми. Докато държи пръста на спусъка и докато има поне 20 ядрени ракети, всички ще слушат. Путин изигра добре военните си пешки. Но това не е достатъчно. Ако цената на петрола не достигне поне 50 долара в обозримо бъдеще, проблемите ще продължат да са си същите - липса на достатъчно пари за инвестиции и за поддържане на що-годе нормален стандарт на хората. А иначе фактите са си факти. Русия се върна на "голямата шахматна дъска", както казваше Бжежински. Но не е сигурно, че ще има достатъчно пешки, за да продължи играта.
Царе и топове Русия винаги е имала. Но войната се печели от пешките.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
