Сбогуването с Меркел ще бъде много дълго

Сбогуването с Меркел ще бъде много дълго | StandartNews.com

Не изключвам сценарий, в който тя ще стане председател на ЕС

 

Категорично идва краят на ерата Меркел, най- малкото, защото самата тя обяви, че през 2021 г. е нейният официален финал в политиката.
Иначе като влияние и като принципи, които заложи в своята партия и в Европейския съюз, е рано да говорим, че Меркел вече е само история.
Сега е много важно кой ще я наследи. На първо време начело на Християндемократическия съюз (ХДС), чиято конференция е през декември. От това ще стане ясно доколко вътрешните противоречия в партията могат да бъдат изгладени и доколко Меркел е била истинският проблем. Или ще се окаже, че всъщност е имало някакъв непреодолим разрив, който може да премести ХДС вдясно, да я направи още по- консервативна, реактивна, отколкото е в момента.
Мисля, че Меркел няма открито да подкрепи предпочитаната от нея за наследница Анегрет Крамп-Каренбауер, настоящ генерален секретар на ХДС, защото фаворизирането може да изиграе лоша шега. Директното ангажиране с персоната на отиващия си канцлер и партиен лидер може
да донесе негативи на предстоящия конгрес. Защото дори за съпартийците си Меркел вече не е толкова големият и успешен политик, а

лидерът, довел ХДС до най-ниския резултат от 1966 г. насам

на последния вот в Хесен.
Иначе тепърва ще се правят анализи за политическия феномен Меркел. Може би тя оцеля толкова дълго като партиен лидер и канцлер, защото се предпазваше от прибързани ходове и необмислени изказвания. Демонстрира и здрав политически инстинкт. Не правеше резки промени в политиките си, което в голяма степен импонира много на германците и не само на тях.
Меркел успя да си изгради образа на консенсусен политик, без обаче да създава впечатление, че е конформистки настроена. В смисъл да постига някакви резултати на базата на прекомерна отстъпчивост и компромис с партийните резултати, или с някакви принципи. И това се показва след редица кризи, в който тя неотменно следваше позициите и образа на една прагматична Желязна лейди. Не такава, наречена от съветската преса от 80-те години, а доказала се на бойното поле на съвременната европейска и световна дипломация.
Меркел беше възприемана и като фактическия лидер на Европа, но през последните 3-4 г.

беше свързвана основно с нейната имиграционна политика

Но да съдим за ролята й само по тези няколко години, би било не само недалновидно, но и некоректно. Все пак Меркел поправи доста от щетите, които социалдемократите в самостоятелното си управление предизвикаха в Германия, Християндемократическата партия начело с Меркел успя да ги коригира, но с цената на два мандата с големи коалиции точно със социалдемократите. Но именно това показа, че Меркел е готова на съюз в името на големи и ясни цели, налагайки модела на широките коалиции.
Тя се прояви като политик, на когото може да се разчита, че

в трудни времена няма да абдикира от отговорност

И това направи Меркел желан надежден партньор, макар и склонен упорито да отстоява различна позиция.
Безспорно е, че европейският проект, който тя ще остави, категорично ще бъде свързван с нея дълго време. Защото като канцлер на водещата държава в ЕС тя успя да примири лидери с непримирими позиции. Меркел беше моторът
на промените в Европейския съюз, които станаха необратими с Лисабонския договор. Тя напълни със съдържание банковия и валутния съюз, бетонира еврото.
Някак си не си представям как един ден Меркел ще се скрие от общественото внимание и живот. Тя вероятно ще оглави някоя фондация или ще създаде своя. Освен това, излизайки от германската политика, това по никакъв начин не я възпрепятства да остане в европейската.
Не изключвам и сценарий, в който "желязната Меркел" става председател на Европейския съюз.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай