В края на миналата година йеромонах Висарион от Зографския манастир в Атон почувства още по-силно необходимостта да посвети напълно живота си на Бога и да се опита още по-искрено да следва неговите заповеди. Тогава, на 1 ноември, той прие велика схима и стана йеросхимонах Димитрий Зографски. Защо е изпитание да си истински християнин днес, йеросхимонахът отговаря пред "Стандарт".
Много събития в последно време показват посоката, в която се движи съвременното общество. Човек все по-съзнателно се отклонява от тесния път, за който говори Христос. Скоро дори ще се окаже, че за да бъдеш примерен гражданин на съвременното общество, на практика трябва да станеш един умерен антихрист. Само че любезен и добре възпитан. Това набиращо сили антихристиянство все по-явно се проявява както по отношение на истинската вяра, така и по отношение на истинската нравственост, защото двете неща са свързани.
Да разгледаме например въпроса за християнската вяра и търпимостта. Когато открито заемаш позиция, че само православното християнство води до Бога, вече излиза, че уж така проявяваш агресия и нетърпимост към хората, които вярват по друг начин или са атеисти. Само че горната позиция не само не е презрение към останалите хора, а напротив, искрено желание да споделиш и да извървиш с тях единствения спасителен път, водещ до Вечността. И неслучайно св. Максим Изповедник казва, че истинската омраза всъщност е точно тази, при която ние със своята "търпимост" поддържаме веровата заблуда на другия човек, от която той още повече се поврежда. Но за съжаление, сред все повече християнски свещеници и архиереи (а да не говорим за светски лица и видни политици) се проповядва точно обратното на думите на св. Максим и на останалите свети отци - че уж трябвало да имаме "религиозна търпимост" (т.е. търпимост към различните верови заблуди), което обаче е една голяма и пълна подмяна на понятията.
Търпимостта може да бъде само към самия човек и тя не трябва да бъде просто търпимост, а трябва да е обич, истинска любов, до степен на саможертва. Търпимостта обаче не може да бъде към заблудата, която живее в човека и го погубва. Точно такава е била и проповедта на апостолите и всеки от тях е завършил живота си мъченически, с изключение на св. Йоан Богослов. Сега като че ли колелото на историята се завърта и отново идва време, когато истинските християни ще бъдат гонени, и при това - на законова основа (точно както и в древността).
Досега говорих повече за вярата, но нека дам пример и по отношение на нравствеността. Излиза, че за да си добър гражданин на съвременното общество, трябва постепенно да свикваш и с такива явни извращения като примерно гей браковете. Дори ако в някои западни държави публично обявиш, че не си съгласен с това, рискуваш да си навлечеш обществено гонение или юридически процес. Като цяло се вижда, че и тук, и там, семейни ценности, на практика - няма, а "свободата на изразяване" понякога се простира до степените на кощунство и на открито богоборчество (в тази връзка ще спомена, че някои антирелигиозни карикатури на седмичника "Шарли Ебдо" могат да бъдат характеризирани единствено като гнусни).
За съжаление, бъдещият уважаван гражданин на обществото пред очите ни придобива всички характеристики на топлохладния човек, защото съвременното общество все по-уверено се движи именно в сферите на веровата и нравствената хладнина. По всички въпроси на човек му е най-добре да бъде неутрален. Да бъде доброжелателен и към добро и към зло, за да си няма проблеми с никого и нищо; да не му се налага да изразява твърда позиция, която някак може да му навреди, а напротив, спокойно да си вирее в добре затопленото блато на евтиния душевен комфорт. Само че Бог ни е дал този земен живот не за фалшив комфорт, а за духовна подготовка, за реална борба да наследим Вечност.
И болката ми е, че съвременният човек не мисли за това, а и съвсем не е готов да страда, защото не знае цената на Вечността и не знае това, което лесно може да загуби. В един момент хората започват да приемат злото за добро, вследствие на което започват да ненавиждат онези, които им сочат пътя към истината, наричайки ги луди и фанатици. Само че по този начин се изпълнява и едно пророчество отпреди 1600 г. на свети Антоний Велики, според което "хората в последните времена масово ще полудеят и когато видят някой нормален, ще кажат: "Този е луд, защото не е като нас".
А ние какви искаме да бъдем?
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
