Някак унило мина тазгодишният празник на Солунските братя. Дали кризата ни смачка до такава степен, че вече сме равнодушни и към най-българския ден, или защото и самите просветни дейци използваха междувластието и решиха да се възползват пълноценно от трите почивни дни, но на 24 май само тук-там звуча "Върви, народе възродени". При това не особено мощно. И дори съпътстващите празника абитуриентски балове минаха някак под сурдинка - без наплива от летящи с надути клаксони кабриолети и лимузини с опасно висящи и стърчащи от тях тийнейджъри, изправящи на нокти блюстителите на реда.
Едва ли обаче за тазгодишната скука са виновни само кризата, служебният министър на просветата или строгите наредби на КАТ. Причината е по-дълбока.
Все по-често българинът се замисля за своята историческа съдба. И все по-често се запитва - за какво всъщност да празнуваме и се веселим на 24 май? Да, делото на Кирил и Методий е епохално, защото даде началото не просто на една писменост, но и на цяла една цивилизация: славяно-православната. Цивилизация, която никой не отрича, а самите светци бяха обявени от папа Йоан-Павел II за съпокровители на Европа заедно с Бенедикт Нурсийски.
Само че всичко това все по-малко топли нашият съвременник. И не защото трябва непрекъснато да "латинизира" и "кирилизира" компютъра си и да ползва за по-удобно фонетична азбука и "маймуницата".
Азбуката няма нищо общо с хала на една нация, както се мъчат да ни убедят апологетите на глобализма. Китайци и японци, южни корейци и индийци са положителният пример за това. Както пък грузинци или етиопци, чиито азбуки са още по-древни от нашата, са обратното доказателство, че не различните букви, а различният манталитет на една нация е причина за нейния прогрес или изоставане.
Азбуката и създадените на нейна основа писменост и богослужение са спасили българския народ от изчезване, твърдят вече век и половина историци и филолози, политици и духовници.
Дали обаче това са задължителните условия за оцеляване на една нация?
Има няколко европейски народа, които никога не са имали нито своя писменост, нито своя църква. Нито дори своя държава. Нещо повече - били са провинции на могъщи не само във военнополитическо, но и в културно отношение империи. Та тези народи се появиха на картата едва през последно време. Но въпреки това са оцелели в продължение на цяло хилядолетие и като нации, и като език и фолклор. И независимо от глобалната криза все още се радват на чувствително по-висок жизнен стандарт от нас. Имам предвид Словения, Словакия, Естония, пък и дори Латвия. Очевидно само буквите не стигат.
Някога големият руски учен славист академик Лихачов нарече България "държава на духа". Прекрасно, но духът има стойност само ако се опира и на материални достижения. Не случайно в оригиналния текст на химна на Кирил и Методий Стоян Михайловски е писал: "Духовно покори страните, които завладя със меч!" Днес, разбира се, няма да завладяваме никого. Но трябва най-сетне наистина да променим собственото си съзнание. Да използваме буквите, за да разчитаме знаците на времето. За да се превърнем в държава на действието, а знанието - в източник на сила и просперитет. Именно те са истинският залог за самочувствие на една нация. То няма как да се придобие само с мантрата "О, минало незабравимо, о, пресвещени старини".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
