Патриотичният фронт връчи ултиматум от 7 точки към правителството. И даде срок до 1 юли те да бъдат изпълнени, в противен случай минават в опозиция. Може ли да се разклати кабинетът и само Гърмен ли e "камъчето в обувката" на националистите? "Стандарт" попита политолозите Страхил Делийски от СУ "Св. Климент Охридски" и Борис Попиванов от Институт "Иван Хаджийски"
Десният популизъм върши работа на ракия пред телевизора, но не решава проблемите
Ултиматумът на Патриотичния фронт, отправен от Валери Симеонов, не е особена изненада. Логично е с наближаването на местните избори двете националистически партии да се опитат да напомнят за себе си. Защото до голяма степен с участието си в тази голяма коалиция те се обезличиха. Колкото и да се опитват да обясняват на своите привърженици, че част от тяхната програма се е превърнала и в такава на правителството, това не е така. И настина ще им се наложи да посвършат някаква имиджова дейност. От това имат нужда и ВМРО, и НФСБ. Струва ми се, че досега те са изгубили като политически партии от това партньорство с ГЕРБ, без да спечелят нещо особено като участие във властта.
Но когато става въпроса за проблеми от рода на този в Гърмен, трябва много да се внимава. За пореден път патриотичните формации използват темата, за да покажат себе си, без да имат някаква концепция за решаването на ромския проблем. Такива еднократни актове на дребно няма да го решат. Нито дори промените в изборния кодекс. Проблемът с ромите наистина е е огромен и ще се задълбочава. Той трябва да спре да се използва като политическа дъвка с цел помпане на рейтинга.
Политическият ни елит като цяло трябва сериозно да седне и да изработи генерална стратегия по въпроса.
Фойерверките на десния популизъм сигурно се възприемат добре от мнозина хора, седнали с ракията пред телевизора, но няма да решат проблема. Патриотичният фронт наистина ще спечели солидна поддръжка, ако предложи такава стратегия. Но ясно е, че проблемът не може повече да бъде замитан. Социалните проблеми на ромите наистина са много тежки, но те засягат и голяма част от българите.
Другият проблем, който се вижда в ултиматума, е любимата на националистите тема за ДПС. Макар и Движението да не се споменава пряко, но навсякъде то се визира недвусмислено. Изваждането на ДПС от властта не може да бъде основна цел в политическата програма на която и да е партия. Най-малкото защото това не би излекувало дълбоко болната ни политическа система. Подобно искане е признак на политическо безсилие и на каквото и да е политическо въображение. Това е негативно формулирана цел, от която обществото няма особена нужда.
Този ултиматум не е първият и няма да бъде последният. Защото не вярвам ПФ да оттегли поддръжката си за кабинета точно преди общинските избори и да се лиши по този начин от медийни и други позиции и от възможността да изтъргува нещо в политически план. Но ще продължи да демонстрира разграничаване от кабинета и от ГЕРБ.
Ултиматумът ги връщат в играта
Борис Попиванов
С този т. нар. ултиматум Патриотичният фронт дава заявка за включването си във внезапно избуелият бурен дебат за реформи и промени в конституцията. Защото изведнъж се оказа, че всички партии имат своите идеи и предложения. Патриотичният фронт изостана от тези разговори и сега напомня за себе си. А събитията от последните седмици му дават добра храна за това - първо драмата в Куманово и сега инцидентът в Гърмен. Красимир Каракачанов, като опитен политик, добре знае, че една партия губи много, ако изпадне от светлината на прожекторите. Още повече че Патриотичният фронт някак се изгуби напоследък това отношение. Той имаше много силно медийно присъствие в първите месеци след изборите. Тогава основният политически конфликти в България беше именно между ПФ и ДПС. Тогава в парламента непрекъснато прехвръкваха искри между Валери Симеонов и Лютви Местан. Но впоследствие като че ли Реформаторският блок пое тази линия. Затова сега ПФ напомня за себе си по възможно най-радикалния начин - с ултиматум. А 7-те точки на Валери Симеонов наистина приличат на ултиматум. Просто защото до 1 юли няма как да се случат чисто технологически, като знаем парламентраните процедури за гласуването на закони. Това е съвсем умишлено действие. Но именно това е целта - да се напомня за ролята и значението на ПФ в политическия ни живот. Не да се стигне до изпълнение на исканията, но да се създаде впечатление, че по тях вече се разговаря и работи.
Така че ПФ няма да оттегли подкрепата си за кабинета. Не че не могат да го направят, защото няма какво да губят като постове и властови позиции. Но тогава трябва рязко да засилят опозиционното си говорене и поведение. И да влязат в битка на живот и смърт, защото ще трябва да се представят едновременно като радикални националисти и същевременно като консервативни политици, с които може да се разговаря.
Записа Константин Събчев
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
