Финансовите пазари отново са в добра форма, а страховете около процесите в развиващите се икономики, както и евентуалното забавяне на икономическия растеж в САЩ отново бяха оставени на заден план. За посоката на пазарите доста спомогна и поредното изказване на новия председател на Федералния резерв Джанет Йелън. В изявление пред банковата комисия на Сената тя отдаде последните слаби данни за икономиката на САЩ на извънредно лошото време в последните два месеца, демонстрирайки оптимизъм, че това не е трайна тенденция, базирана на фундаментални слабости в икономическата система.
Това ободри инвеститорите и американските борсови индекси отново регистрираха рекордни нива и излязоха на позитивна територия за периода от началото на годината. Все още обаче основните борсови индекси в Европа и Азия остават под достигнатите си през декември и януари върхови стойности.
На дълговите пазари продължава да се затвърждава тенденцията за намаляване цената на финансирането на правителствата от проблемните европейски икономики. За това спомагат както положителните сигнали за излизане от икономическата криза на страни като Испания и Гърция, така и големите реформаторски очаквания към новия премиер на Италия.
Украинската политическа и икономическа криза също беше централна тема за пазарите. Макар самата Украйна да няма голямо значение за глобалните инвеститори и тенденции, влиянието на кризата върху съседна Русия става все по-осезаемо по ред причини. Неслучайно рублата продължава да губи стойност и достигна ново историческо дъно спрямо еврото, както и най-ниска стойност спрямо долара от 2009 година насам. Руските акции също пострадаха и са се отправили към едни от най-ниските си стойности за последните 3-4 години.
Еврото отново прави опит, вече трети поред за последните 6 месеца, да поскъпне над границата около 1,38 долара. Основен фактор за това бяха данните за инфлацията в ЕС, които надхвърлиха очакванията на анализаторите и отслабиха перспективите за по-агресивна монетарна политика на Европейската централна банка. До този момент именно дефлационните процеси притесняваха икономистите и ги караха да считат, че ЕЦБ ще бъде принудена да продължи да сваля лихвите и дори да намери по-нестандартно решение за вкарване на пари в банковата система, а от нея и в реалната икономика. По-високата инфлация доведе също до разпродажби на облигации и покачване на доходността по германските 10-годишни дългови книжа, а освен това ограничи полета на европейските акции, които не успяха да повторят подвига на американските си конкуренти и да отбележат нови рекордни стойности.
На стоковите пазари беше доста спокойно, като и петролът и златото нямаха ясна визия за посоката на развитие. За разлика от тях при индустриалните метали се забелязва откровена тенденция на поевтиняване поради очакванията за по-ниско търсене от страна на Китай, най-големия консуматор в света, най-вече поради ограничаване на кредитирането на строителни компании, забавяне на икономиката и т.н. На обратния полюс са т. нар. меки борсови стоки като захарта, кафето и други, които поскъпват под влияние на неблагоприятните метеорологични условия в най-големия им производител - Бразилия.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
