Как властта ще се разплаща със строители, вложители и лекари
Георги Ангелов, икономист
Блокирането на актуализацията на бюджета със сигурност увеличава рисковете за страната през следващите няколко месеца. Със сигурност най-видимият риск е в здравната система, където разходите се трупат по-бързо от приходите и здравната каса ще трябва да намали плащанията. Това ще доведе до непредсказуеми последици - от стачкуване на лекари и временно затваряне на болници и връщане на пациенти, до липсата на важни и дори на животоспасяващи лекарства.
Ние не знаем кое от всичките тези неща може да се случи, но със сигурност здравната каса няма да има пари да плаща за всички дейности. Лошото е, че през повечето от оставащите до края на годината месеци няма да има парламент, който да гласува някакви реформи в системата на здравеопазването, за да стане тя по-ефективна.
На повърхността изскача и проблемът с еврофондовете, плащанията по които, особено по най-големите програми, бяха замразени от Европейската комисия (ЕК). По проектите се работи и българското правителство трябва да плаща на изпълнителите за извършената работа, въпреки че Брюксел не възстановява парите. Въпросът е как кабинетът, който и да е той, ще се разплаща със строителите, след като няма пари за това? Проблемът ще ескалира, тъй като фирмите ще спрат да изпълняват проектите, което пък ще доведе до забавяне и неизпълнение на сроковете по механизма N+2, което означава, че ЕК никога няма да ни върне парите, ако не спазим сроковете за изпълнението на проектите. Тъй като обаче договорите за изпълнение с фирмите са сключени, държавата ще трява да плати парите, което пък изправя пред потенциален риск бюджетите за следващите години и управлението на бъдещите кабинети. Следователно актуализацията на бюджета е необходима и поради презумпцията, че ако размразяването на плащанията от Брюксел се забави още 3-4 месеца, бъдещият кабинет трябва да има средства да се разплаща с изпълнителите на европейските проекти.
Блокирането на актуализацията на бюджета в парламента изправя пред потенциален риск и енергетиката, която знаем в какво състояние е. Отделно от това в края на лятото очакваме и решението на арбитража по спора с "Атомстройекспорт" за проекта АЕЦ "Белене", а кабинетът трябва да може да реагира, за да не се застраши енергийната ни система.
Потенциален е рискът и за "Холдинг БДЖ", който е поставен под натиск от кредиторите си или да връща дълговете си, или да му бъдат разпродадени мотрисите и вагоните.
Не на последно място рискът си стои и пред банковата система, където гарантираните влогове до 100 хил. евро не могат да бъдат изплатени, ако не бъдат осигурени средства във Фонда за гарантиране на влоговете. Всички знаем, че там има 2 млрд. лева, а гарантираните влогове в КТБ са 3,6 млрд. лв., което значи отлагане на решението.
Не мога да се наема да прогнозирам дали депутатите ще проявят разум, но засега ми изглежда, че различията между парламентарно представените партии са толкова големи, че актуализацията на бюджета ще бъде отложена.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
