Думата на 2013 година е "протест". Само ако не питаме търсачите на смисъл в Гугъл. Там думата бе "Огледален свят" - най-често писаното и търсено нещо от българите. Дали в известен смисъл двете "думи на годината" по някакъв начин не загатват за двойствеността на битието ни, в което и протести, и кризи, и катарзиси се отразяват като в криво огледало. Турският сериал, който подменя реалността ни, и стремежът към промяна, който напоследък заприличва на безконечен сериал. Двете неща, в които се опитваме да видим себе си.
Не, това не е станалото популярно делене на "столица" и "провинция" в глобалното село, наречено интернет. Но е огледало за начините, по които търсим смисъла на ставащото около нас и се опитваме да внесем повече автентичност в живота си. Защото и едните, и другите търсачи на смисли пребивават в България като Алиса в огледалния свят. Виждаме едно, чуваме друго, премълчаваме трето и казваме четвърто, когато имаме предвид нещо пето. Скритият бутон, който всъщност искаме да натиснем, се казва "рестарт". На живота ни, на демокрацията ни, на държавата ни. Само че рестарт няма - няма как да подмениш вече съществуващото минало и вече изминатия път - и своя, и на околните. Живеем на място, което мрази пристигащите от другаде, и мечтаем да се преселим на места, където ще намразят нас. В държава, където убиват възрастни хора навръх Нова година заради скътаните им пари за погребение, а те се превръщат в новина номер едно само когато близките им са известни фигури. Иначе ще бъдат бележка под линия - и за медиите, и за онези, които трябва да разкриват престъпността. В страна, където думи като правосъдие губят смисъла си, още повече, че и осъдените най-често липсват заедно с него. Думи като демокрация също го губят, защото тя си остана единствено етикет - така и не се превърна в начин на мислене. Думи като "жизнен хоризонт" са се свили до мащаба на тебеширена черта върху асфалта, както казваше един наш писател. Съгласни ли сме да живеем под тебеширена черта? Всъщност изборът вече е направен от други, ние само сме се подписали под него. Без да четем ситния шрифт, като в договор за кредит.
Лутаме се като малкия човек на Чаплин в свят, който ни пренебрегва, загърбва и обърква, крещейки за смисъл. Искаме промяна, а ни пробутват избори. Искаме си обратно живота, а държавата ни намалява сметките за ток. Животът ни й е прекалено евтин, за да се занимава с него. Живеем го на промоция с вечното очакване да хванем поредното намаление, а после се чудим защо прилича на китайско менте. Подменяме вечния дефицит на смисли с етикети от промоциите, които така наречената демокрация великодушно ни отпуска вече 23-а година. Няма начин да излезеш от огледалния свят - вратата също е огледало. Криво. В него сме като Минотавър в чужд лабиринт, но още не го осъзнаваме. Делим ценностите си на "европейски", "граждански" и "други", без да помним, че именно "другите" са онези, изначалните. Без които други няма да има. За съжаление, за да ги открием, се налага да кликваме върху имена на турски сериали. Защото в собствения ни живот са дефицитни. Коя ли ще бъде думата на 2014 година? Дано да е "рестарт".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
