Някой техен министър ще изгърми, но управляващата коалиция няма да даде накъсо
Поредното напрежение в редиците на Реформаторския блок не е нещо ново или изненадващо. За кадрови проблеми и промени там се е говорело винаги още от създаването на блока. Дори сравнително добрите резултати от общинските избори, получени от коалиционните партньори на ГЕРБ, не успяха да тушират нещата. От РБ искат да скрият това от обществото, т.е. да изглежда, че всичко е наред. От друга страна обаче, отделните участници в РБ искат да покажат, че нещо се случва, което само потвърждава за наличието на напрежение. Подобно поведение не е нещо специфично за българските политици, но в нашия случай причината се крие във факта, че коалиционните отношения в РБ
не са докрай формулирани, а са на равнище неформални договорки
Това най вероятно ще даде основание премиерът Бойко Борисов да започне да търси обяснение за определени неуспехи на кабинета, за които са виновни именно министрите от РБ. Тази игра на нерви става най очевидна по отношение на скандалите в съдебната система, за която сега е обвиняван министър Христо Иванов.
Въпросът обаче има и друг измерения, а дали всъщност конкуренцията между лидерите на РБ няма да е истинската причина да бъдат пожертвани определени министри. И дали самият Реформаторски блок може да функционира като монолитна политическа структура, или ще работи като структура, имаща за цел единствено да удовлетвори политическите амбиции на няколко човека. Защото в рамките на тази сложна конфигурация - един път като коалиция, втори път като участник в управляващата коалиция, един Радан Кънев се опитва да бъде лидер и на двете. Но това са две тежки задачи. Защото в един случай той демонстрира близки отношения с премиера, а в друг - се прави на негов пръв опонент, като играе по тънката струна на неговите избиратели. Според мен, той се е захванал с игра, която трудно може да я играе. Но изкушението да жертваш свои хора в името на собственото си его по принцип е правена от много политици.
Разбира се, в известен смисъл Радан Кънев има поле за маневриране.
Военният министър Ненчев е удобен за жертване
и то по две причини. Едната е, че с някои свои радикални изказвания в областта на външната политика той е неудобен за Бойко Борисов. А другата че той просто е слаб министър в политически смисъл, защото зад него не стои някакъв значим електорат. Той е от министрите, които създават само проблеми. И трето - неговото ведомство не е толкова значимо и постът му лесно може да стане разменна монета между РБ и премиера.
Същото важи и за просветния министър Тодор Танев. Той се опитва да бъде самостоятелен играч, доколкото не е политическа фигура, но също не е популярен в обществото и точно затова може да бъде пожертван.
Всичко това говори, че ако първата фаза на сегашната власт бе свързана с намирането на коалиционната формула и конституирането на кабинета през миналата година, след общинските избори управляващите са навлезли във втората фаза на своето съществуване. И това е основната причина за нещата, които се случват сега. За това ясен сигнал е и позицията на АБВ, знаци се дават и от Патриотичния фронт. Така че тази втора фаза най-вероятно ще завърши с някакви персонални промени, които обаче няма да се отразят на цялостното статукво и на формулата на управляващата коалиция. По-интересна е третата фаза, която предстои.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
