София. Няма унифициран европейски модел на пенсионно осигуряване. Всяка страна членка на ЕС сама определя какъв да бъде той. Преди да пристъпим към каквато и да е промяна, ще направим задълбочен анализ до какви резултати са довели предприетите от правителството на ГЕРБ мерки. Първо, през 2011 г. бившите управляващи премахнаха точковата система. Така останаха двата задължителни параметъра за получаване на право за пенсия - възраст и стаж. Докато точковата система даваше възможност за гъвкавост при отчитането на тези два параметъра. Режимът, който въведе ГЕРБ, лиши една огромна част от българските граждани от възможността да се пенсионират. Освен това през 2012 г. се пристъпи едновременно към увеличение на стаж и възраст - нещо, което не е правено никъде в Европа.
И това се случва при невъзможността хора в предпенсионна възраст да се реализират на пазара на труда. Защото първо, няма такива условия на труд, които да позволят те да останат на работа, второ, нямаме такова здравеопазване, което да гарантира жезнеспособността до по-късни години. Другите параметри, които трябва да се вземат под внимание, са средната продължителност на живот и средната продължителност на периода, през който те получават пенсии. По тези показатели България отстъпва от всички европейски страни. Средната продължителност на живота в България е с 5 години по-ниска, отколкото за страните членки в ЕС. В резултат на увеличаването на възрастта с 4 месеца 19 705 или 18% по-малко са се пенсионирали спрямо 2011 г.
А за 2013 г. планът е 9600 души по-малко. Ако тези хора са останали на пазара на труда да работят - добре, защото те продължават да внасят осигурителни вноски. Най-често обаче тези хора нямат работа, щом искат да се пенсионират. Вижте парадокса - хората, които имат право да се пенсионират, не искат. Те предпочитат да продължат да работят, защото иначе рязко ще им паднат доходите заради неадекватния коефициент на заместване все още. А тези, които нямат работа и заради промени в законодателството не могат да се пенсионират, искат да се пенсионират, защото така ще разчитат на единствен доход. Та в резултат от мерките от 2012 г. ефектът е 35.8 млн. лв. икономия от фонд "Пенсии". При 7.334 млрд. лв. бюджет на този фонд, се оказва, че 19 705 души са понесли на гърба си тази икономия.
Струва ли си това?
Мерките, които се вземат в българската пенсионна система са само на изхода на системата - т.е. на гърба на хората, на които им предстои да излязат в пенсия. Къде са мерките на входа - борбата със сивия сектор, раздвижване на икономиката, създаване на условия за икономически растеж и трайни работни места, повече заетост, повече осигурени, а оттам повече постъпления в осигурителните система. Смятам че увеличаване на осигурителните вноски в никакъв случай не води до по-добър резултат. Ако тези мерки на входа на системата са адекватни, то тогава няма да има нужда от такива шокови мерки на изхода. За да бъде устойчива и ефективна пенсионната система и независима от данъци, дисбалансът на входа и изхода трябва да бъде намален.
Затова искаме да направим преглед и анализ на направеното до момента. Идеята е да структурираме един консултативен съвет по пенсионната реформа към министъра на труда и социалната политика, в който да привлечем експерти. Ще оценим финансовите ефекти, ще се чуят различните мнения в този екпертен съвет и ще вземем решения - дали да спрем увеличаването на възрастта и стажа, дали да продължим по същия начин или само ще промени тайминга, т.е. разположението във времето на мерките, каквито еднолично ГЕРБ и Симеон Дянков си позволиха през 2011 и 2012 г. Аз съм екипен играч и не обичам индивидуалните акции.
Хасан Адемов, министър на труда и социалната политика
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
