С допитването до народа може да се прокарат и много опасни идеи
Тази година "златният" гергьовденски дъжд наистина продължи цяла седмица, че и повече. Досущ като в култовия разказ на Елин Пелин.
Но освен за земеделците седмицата се оказа "златна" и за всички привърженици на идеята за всенародното допитване. Парламентът прие провеждането на референдум по всичките 6 точки от подписката, организирана от Слави Трифонов. Шефът на парламента Цецка Цачева пък намекна, че наесен заедно с президентския вот може да се включи и допитването, за което събира парафи Веселин Марешки.
Напоследък има наплив от желаещи да организират референдуми.
Президентът Плевнелиев инициира допитване относно задължителното гласуване, електронния вот и мажоритарния избор на на депутатите. Веселин Марешки също поиска народът да реши на какви цени да се продават горивата, като и всеки да може да открива аптека. А също и да се намали наполовина броят на депутатите, да им се отнеме имунитетът и да се орежат субсидиите за партиите. Слави Трифонов обедини всички тези искания и даже ги радикализира, чак до там, че да иска избор на полицейски началници - също
както в малките американски градчета си избират шерифи
В референдумите по принцип няма нищо лошо. Една Швейцария се управлява по този начин от два века. Дори и по на пръв поглед свръхбезпроблемна тема, като тази дали алпийската република да стане член на ООН. Звучи наистина излишно и нелепо, но бяха нужни 17 референдума, докато страната на банките, часовника с кукувичката и шоколада "Милка" бе приета в световната организация през 2002 г.
Не сме швейцарци, но и у нас референдумът не е бил нещо непознато. Не става въпрос за това как да се прекръсти едно селище, към коя община да се присъедини някое село или дали да се затворят кръчмите. Това се е правело и преди 1944 г., както и до 1989 г. Въпросът е доколко допитването е било легитимно, ако се разминава с основния закон.
През 1922 г. правителството на БЗНС провежда референдум за съдене на виновниците за националните катастрофи. Естествено, че измъченият и озлобен народ, гнил в окопите и гладувал в тила с години народ, гласува със "за". Само дето референдумът първо е противоконституционен. И второ -
не може да съдиш един държавник, че е сбъркал
Никой не съди никого нито в Германия, нито в Австрия, нито в Унгария за това, че са изгубили Първата световна война...
Вторият референдум е през 1946 г. - република или монархия. И той е противоконституционен.
Но комунистите са бързали, кой ще ти мисли за законите. Само дето и до днес привържениците на монархията имат неоспорим чисто правен аргумент в защита на каузата си. А нищо не пречело първо Великото народно събрание да гласува смяната на формата на управление, да гласува закон за референдума и да го проведе.
Сега конституционни проблеми за провеждане на референдуми вече няма. Само че нещата трябва да се обмислят.
Народът отдавна следи цената на кюфтетата в парламентарния бюфет и броя на мерцедесите на депутатите. И навярно със 100 процента ще гласува да се намалят наполовина народните избраници. Само че техният брой е определен от конституцията, а за нейната промяна трябва Велико народно събрание. Да не говорим за идеята на Слави Трифонов за изборност на полицейските началници. Да защитаваш закона отдавна е професия. Все едно авторът на тези редове да кандидатства да бъде избран за командващ флота или ВВС.
Но истински големият проблем при референдумите са емоциите на обществото. Често пъти то може лесно да бъде подведено с контрапродуктивен въпрос или от харизматична личност. И да отговори с категорично "да". Такова 90% "да" е получил през 1958 г. Шарл дьо Гол с референдума за промяна на конституцията.
Но
също толкова подкрепа получава Хитлер
през 1934 г., когато пита германците дали да обедини двете върховни държавни длъжности на райхсканцлер и райхспрезидент в една.
"Глас народен - глас Божи", гласи древната римска поговорка. Но още през 798 г. Алкуин - философ, богослов и историк, пише на франкския владетел Карл Велики: "Хората не трябва да се вслушват в тези, които казват, че гласът на народа е глас Божи, тъй като необуздаността на тълпите винаги граничи с безумие."
Сега народът не е тълпата от средновековните кралства. Днес той е суверенът. Но наистина, към предлаганите въпроси за референдуми трябва да се подхожда с по-малко популизъм и с повече реализъм.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
