Добре е, че политиците започнаха да говорят за пряката демокрация като средство за излизане от политическата криза в България. До този момент пряката демокрация беше тема табу и всеки политик виждаше в нея риск за политическите си интереси. Това беше твърде видимо и против развитието на демокрацията и част от причините за отричане авторитета на политиците и институциите. В България има твърде малък опит в практикуването на демокрация. Гражданите имат потребност от него в упражняването на личната си отговорност при политически избори. Много по-зрял би бил изборът, ако непряката демокрация би се родила от пряката. Сега извикването й на помощ е много добър, но доста закъснял ход. Както се казва: По-добре късно, отколкото никога. Проблем обаче се появява, защото изглежда, че много политици се обръщат към нея като спасителна сламка не само за излизане от кризата, в която е попаднало обществото, но и за решаване на проблеми, свързани със собствения имидж. В общественото съзнание винаги стоят въпроси като кой и защо? Добре е, че тази тема е изведена от президента. Но тъй като темата е закъсняла, тъй като президентът вече е приобщен към определени политически интереси, много по-полезно за обществото би било, ако при обсъждането й има широк диалог за това по кои теми и как да бъдат формулирани въпросите в едно от първите преки допитвания, провеждани в среда на силно недоверие. Ако се затвори дебатът само в рамките на предложеното от президента, отново рискуваме този дебат да бъде интерпретиран тясно партийно.
Затова и предложението да се разшири дебатът, да се седне на една кръгла маса и да се чуят всички страни би бил сигнал за обединение около значимите за обществото теми. Това би било полезно за диалогичността в общество, в което диалогът е прекъснат. Затова моето мнение е, че предложението за кръгла маса на "България без цензура" е изключително полезно и не би трябвало да среща съпротива у никого. Не е проблем в това кой колко голяма подписка може да събере, тъй като знаем, че всяка партия би могла по някакъв начин да организира твърдите си избиратели. Въпросът е да има послание за диалог. Събитието може да бъде във формат на кръгла маса, може да бъде и в някакъв друг формат, но на тази маса трябва да седнат не само политическите лица, но и експертите, които работят с тях, за да може да има и експертна гледна точка, а оттам и по-малък риск за грешка. Фатално би било да се провали за пореден път опитът за оздравяване на обществото ни чрез референдум, защото у нас имаме опит с лоши практики в това отношение - няколкото местни и национален референдуми, които бяха напълно провалени поради лошо формулиране на въпроси или поради лош закон. Не е нужно да има процент мнозинство, които участват в референдума, за да бъде той валиден. В момента, в който хората видят, че се отчита мнението на мнозинството, те ще бъдат мотивирани да участват в следващия референдум, за да могат да повлияят решението, т.е. те ще усетят, че държат власт в ръцете си. Много неща не са доизмислени в името на правилното и полезното провеждане на референдум. Освен това на този фон налице е отхвърляне авторитета на политиците и институциите и активно присъствие само на твърдите електорати, което не прави обществото граждански зряло. Затова смятам, че допълнителни гледни точки към темите за референдума трябва да бъдат поставени, за да не се партизира темата и отново да не постигнем резултата, който търсим - обединение в името на демократичното развитие на цялото общество.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
