Сагата с промените в учебниците по литература започна да прилича на сапунка. След шумните дебати кои автори следва да бъдат орязани, а кои да ги сменят, сега в не по-малък проблем се превръща и самото национално допитване до учителите по литература. Предлагаме две мнения по казуса.
"Ще те питам нещо, но отговорът да е "да". Започналото национално допитване на просветното министерство до учителите по литература за това какво да се учи в клас изглежда приблизително по този начин. След като предишният екип на МОН оплете сегашния министър в скандал заради десетки отпаднали текстове на наши знакови творци, в момента ведомството е на път да си продуцира свой собствен скандал.
Залегналата в референдума "за Ботев" идея за демократичност и диалог с учителите на практика е опорочена от факта, че министерството задължава учителите да му отговорят. При това не просто с изречение или две - то ги кара да отделят часове и дори дни от законния си отпуск, за да свършат безплатно работа, за която по принцип се плаща на просветните чиновници. И за която вече са похарчени едни европари с доста съмнителен резултат. На практика всички преподаватели са накарани да правят подробни годишни разпределения за това какво да влезе в учебниците и какво - не, придружено с брой часове за нови знания и контролни. Без да е ясно за какво е нужно това. Защото подобно упражнение няма да даде отговор на въпроса какво трябва да се учи в българското училище. За целта е нужно да имаме философия - какво е знаково за литературата ни, за паметта ни, без какви базисни знания младите ни хора не могат да надграждат и формират ценностната ни система. Достатъчно ли е да вкараме в учебниците им всеки какъвто и да било текст, стига той да ги научи на шумно прокламираните от еврочиновниците "базови компетентности". Или все пак трябва да им създадем представа за това какво е неделима част от родовата ни и литературна памет, какви идеи са кипели в родната литература и защо "заточениците" са нещо по-различно от гурбетчиите въпреки мнението на част от завършилите тази година абитуриенти. Диалогът с учителите трябва да включва такива дебати, а не дребнаво отбелязване два или три часа трябва да посветим на "Хаджи Димитър", което на практика с нищо няма да спомогне за анализа на състоянието на образователната ни система.
Нека министерството попита учителите за това какво разбират или не възприемат децата от сегашното обучение по литература. И как не съумяват да интерпретират текстове, възприемани от предишните поколения като знакови, по простата причина, че не са наясно дори и с историческия контекст, в който те са създадени. Какво обичат и не обичат да четат и какви са пътищата Хари Потър и Хитър Петър да заговорят на един и същи език.
Ако преподавателите бъдат оставени да говорят на тази тема спонтанно или сами да анализират нещата, това ще бъде много по-смислен разговор от "тука има - тука нема "Майце си" в програмата. Другото е суха статистика и имитация на диалог, нищо че се провежда онлайн като своего рода опит да се симулира модерност в общуването с подчинените.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
