Заканите за напускане на коалицията от АБВ и РБ са само за имидж
С промените в избирателния закон не за първи път нашият политически елит показа как не се управлява политическият процес. През главата на общественото мнение, без каквито и да е разумни дебати, с аргументи, в които имаше повече оправдания, шеги и закачки, отколкото някакви смислени доводи. Да не говорим че самите текстове не бяха подредени смислено. Обществото така и не разбра каква е мотивацията, какво се цели в крайна сметка с поправките. Така че вече става въпроса за капацитета на вземането на политически решения, а това не говори добре за страната ни. И това прави впечатление и на хора, които по принцип стоят встрани от политиката.
Какво ще се случи оттук нататък? Може да се случи всичко. Когато липсва всякаква експертиза и мотивация относно това какво ще произлезе от този закон, може да се стигне до всякакви действия. Но и те пак няма да бъдат резултат от някаква концепция, а от конкретни политически търговии и договорки.
Все едно че не става дума за един от ключовите закони за всяка една държава, а за пазарлък на Женския пазар. Перипетиите около Изборния кодекс са поредният пример, че действията на българските политици са непредвидими.
Виждаме как дори смислени идеи, като минат през ръцете на законодателите,
могат да бъдат разбити и обезсмислени
Разбира се, някои от партиите, като АБВ реагираха, макар и със закъснение, и дори се заканват да спрат подкрепата си за кабинета. В тази насока взеха да говорят и в Реформаторския блок. Не мисля обаче, че ще се стигне до оттегляне от властта.
По-скоро тези декларации са поредният повод по-малките формации в управляващата коалиция да запазят някаква собствена политическа физиономия.
Публично те ще дават знаци за това, но по отношение на механизмите на функционирането на управляващата коалиция няма да се промени нищо.
Добре все пак, че не се стигна до томболите с награди за гласувалите, макар че има още време и това да се случи. А що се отнася до решението в чужбина да се гласува само в посолства и консулства, то това е един класически "параграф 22", на който може да завиди и покойният Джоузеф Хелър. Длъжен си да гласуваш, но просто нямаш физическата възможност да го направиш и отпадаш от списъците. В случая няма как да не възникне подозрението, че това е опит да се редуцира вотът за ДПС.
Едно от все пак положителните неща в закона е въвеждането на опцията "не гласувам за никоя партия". Но и това е изкривено като идея.
Защото тези "антигласове" пак отиват за големите партии. Трябва де се намери механизъм този вот да бъде тълкуван по друг начин, като не участва в общото разпределение. Така вече ще бъде наистина справедливо и няма да ощети малките партии. Има различни практики в света, включително и чрез намаляване на броя на депутатите. Иначе наистина
задължителното гласуване би се превърнало в диктат
Но по принцип идеята е добра - все пак това би довело до повишаването на избирателната активност. Отиваш и и правиш това, което иначе го казваш на две ракии пред телевизора. Дали ще заработи задължителният вот обаче вече е съвсем друг въпрос. Плюс е също, че по този начин партиите ще се въздържат от създаването на безпринципни коалиции. За които сега хората от няма и къде гласуват почти принудително - като протестен вот.
Все пак вярвам, че законът ще претърпи сериозни изменения. Най-малкото защото президентът няма да пропусне да си направи пиар и да наложи вето, а и нещата може да опрат до Конституционния съд.
Записа Константин Събчев
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
