Българинът обикновено сякаш се срамува да демонстрира националната си принадлежност. И дори от факта, че има държава. Преди 1989 г. в навечерието на официалните празници кварталните ОФ активисти обикаляха по къщи и кооперации да напомнят, че на следващия ден всеки трябва да изтупа от насъбралия се в килера прах знамето и да го развее или простре като пран килим през балкона. А след поредната "светла дата" в българската история - 10 ноември, по улиците и площадите се виждаха повече партийни, отколкото национални флагове. Дори и на празниците. Този 3 март бе различен. Дори политиците, които иначе не пропускат подобни поводи, за да си направят пиара, някак тактично останаха на заден план, ако не броим неизбежния Волен Сидеров. За пръв път от много години народът излезе масово по улиците, развявайки трибагреника. Този път хиляди излязоха по площадите на малки и големи градове. Музеите и мемориалите, посветени на Освободителната война, преливаха от посетители, а продавачите на флагове навъртяха оборот поне за месец.
Причината за всичко това не може да се търси само в хубавото време. Което на Шипка всъщност изобщо не бе хубаво, но не попречи на 10 000 души да изкачат историческия връх.
Дали българинът е разбрал, че без уважение към миналото няма надежда за бъдеще, или напротив - загубил надежда за бъдеще, се е вкопчил в миналото, няма значение. Важното е, че започна да вее знамето си.
Дано това се превърне в нормалното поведение на една самоуважаваща се нация. И поне в това отношение да стигнем американците. Които размахват звездния флаг в празник и в делник.
Така че - развейте още знамена!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
