Улицата раздава линч вместо правосъдие, но пък възмездието идва бързо
Докато политическите върхове се винят едни други реална или нереална била съдебната реформа, в низините неусетно пълзи и се разпространява като епидемия една друга реформа. Наричат я улично правосъдие. Тя раздава присъди там, където магистратите са безсилни. Където политиците се залъгват взаимно с бакалски сметки за една или друга квота, превръщайки везните на Темида в пазарски везни. И където условни присъди на килограм се раздават за тежки престъпления, за които се полагат решетки.
Само за ден бяхме свидетели на две убийства, станали при опит за кражба - на инкасо автомобил, возещ пенсиите, сиреч основния доход, на обитателите на град Средец. И на крадци, опитали да атакуват ферма посред нощ, за да крадат коне. Младежът, загинал при нападението на колата, бил тихо и кротко момче, разказват местните жители. Може би за пръв път е сложил маската и хванал газовия пистолет във фаталната вечер, която сложи край на живота му. Съкратили го от работа и му хрумнало как да изкара някой лев по по-лесния начин - като просто мине от "тъмната страна". Вероятно това нямаше да се случи, ако двайсетинагодишният младеж, живеещ в градче, лишено от каквито и да било перспективи,
не беше облъчен от посланията за безнаказаност
които ни заливат от всички страни. От внушенията, че българската Темида е музеен експонат, безсилен да се справи дори с обикновен конекрадец. От репортажите, в които апаши вземат на абордаж десетки села, пазени от общо една патрулка, и в които хора с по стотина задържания и няколко условни присъди продължават да се разхождат на свобода. Това е държавата, която отдавна вече се е отказала да защитава своите поданици и която живее в света на евродокладите повече, отколкото в реалния свят. Държава, която се вълнува какво ще й каже Брюксел, но не й пука какво казват собствените й поданици.
В нея прокуратурата решава какво обвинение да повдигне, а съдиите - каква присъда да постановят, слушайки под прозорците си дюдюканията на уличната Темида. Не гледайки закона. И това е най-страшното. Банално е слаба дума за твърдението, че когато държавата се откаже от справедливостта, улицата започва да се въоръжава. Това е държава, която превръща уличните съдии в герои. Спомняте ли си подписката за освобождаването на Йордан Опиц, застрелял в гръб наркоман, опитал се да ограби сградата, в която живеел? Пак добре, че не беше подписка за награждаването му с орден "Стара планина". Нищо чудно утре подобна подписка да има за двамата фермери, спукали от бой крадците в имота си. Както не би имало и нищо чудно, ако присъда в крайна сметка има само за фермерите, не и за крадеца. В Страната на чудесата е така.
Тук е дефицитно не правото, а справедливостта
А когато нейната липса се усеща особено остро, десетки хора се изкушават да наложат своето усещане за справедливост - така, както я разбират. Зъб за зъб.
Неотдавна един наш юрист спомена в интервю, че съдебната реформа може да бъде смятана за успешна, ако човек излиза от съда с чувството, че решението е било справедливо, дори когато лично той е загубил. Боя се, че такава реформа просто не може да бъде проведена. В България е по-лесно човек да излезе от съда с чувството, че решението е несправедливо, дори когато той е спечелил. Особено ако познава по-добре механизмите, по които се е стигнало до тази печалба. Ако знае колко "висящи" дела съответстват на един, получил присъда, и колко гамени на дребно биват задържани и пускани през ден с убеждението, че нещо по-лошо от това едва ли ще им се случи. За едрите риби да не отваряме дума. На българската Темида не й отиват везни. Трябва й пазарска торба. И това е достатъчна илюстрация на всичко, което направихме с държавата си.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
