Проф. Боян Дуранкев, икономист и преподавател в УНСС
- Г-н Дуранкев, какво означава за българската икономика това увеличение от 2% на брутния вътрешен продукт за първото тримесечие на 2015 г. спрямо същото тримесечие на миналата година?
- Образно казано, това означава, че "на пациента температурата се е подобрила и е спаднала от 38 градуса на 37,9", т.е. има някакво подобрение. Освен това най-важното, което трябва да се знае, това е, че увеличението на експорта е с почти 13% и, разбира се, е свързано с най-различни компоненти на икономиката, промените в икономиката. Това е най-вече спадът на цените на петрола на международните пазари. Това означава по-евтино производство на българските стоки, това означава също така и по-слабото евро, въобще може да се каже, че през първото тримесечие световната конюнктура работеше донякъде за България. Проблемите започват обаче оттук натам.
- Какви са те?
- Първият проблем е, ако погледнем назад във времето, че България има какво да наваксва в своето производство както за вътрешния пазар, така също и по отношение на експорта. Например към 1990 г. България е произвеждала цимент някъде към 5,5 милиона тона. Сега не може да достигне 2. Навремето България е произвеждала и експортирала някъде към 20 000 металообработващи машини, сега не може да достигне 2000. Месо сме произвеждали 565 000 тона, а сега - 155. Така е и с млякото, плодовите продукти, растителните продукти. Ние сега произвеждаме хотели повече, разчитаме повече на тези услуги, но който държи индустрия, като Германия, като Франция, той печели големите бонуси в икономиката. Второто - износът на най-важни стоки. Например ако погледнете България, електромотори е изнасяла към 1 милион броя, сега 0 почти и въобще всичко - калцинирана сода, азотни торове, пресни плодове и зеленчуци, т.е. в пълен крах сме в момента спрямо 1990 г.
Вторият важен показател, който все пак трябва да се гледа, това е не само да оглеждаме себе си, а и съседите. Например, Албания и Македония са имали към 4700 долара брутен продукт на човек, докато България - 7500, а Румъния ни изпреварва и вече е на 9500. Да не коментираме например една Хърватска, които са с 13 000, или една Германия, където нещата отиват вече към почти 50 000 долара. Или за да достигне България Румъния на човек от населението, трябва да има темп на растеж до към 2020 г. от около 4-5%. За да достигнем Хърватска, ще ни трябва време може би до към 2030 година, а ако помолим Германия да ни изчака за известно време, горе-долу при един такъв темп на растеж от около 2% ще ни трябва може би до към 2080 година. Така че не трябва домашно коте да се прави на азиатски тигър, не сме азиатски тигър, то личи отвсякъде. Внимателно трябва да се мисли за една стратегия за индустриализация на икономиката и за догонващо развитие както на ЕС, така и на основни показатели, които бяха важни, даже преди 1990 г.
Но не погледът назад е решаващият, а погледът напред. Затова най-важното нещо, което трябва да се гледа и което гледат другите страни, е т.нар. магически четириъгълник на Джоан Робинсън, която твърди, че трябва да има икономически растеж висок 4-5% на годишна база, трябва да има почти максимум 2-3% безработица, а в България и в ЕС безработицата е огромна. Трябва да има стабилност на цените, а не инфлация или дефлация, и оттук натам трябва да има подобряване на структурата на износа спрямо структурата на вноса. С други думи - ако България иска да има подобрение на резултатите, на нея й трябва едно нещо, което икономическият министър добре трябва да го проумее - стратегия за ускорено и догонващо развитие на средното ниво в ЕС. Така че някъде към 2050 г. България да достигне това средно ниво, което е постигнал ЕС, да кажем миналата година. Стратегията за съжаление я няма.
(Пред Агенция Фокус)
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
