"Моето дете сега по новия закон ли ще завърши? Дай, Боже, да е по стария", казва ми позната, след като прочела в медиите, че чаканият десет години образователен закон най-сетне е приет. Иска детето й да завърши по старите правила не защото много й харесват. А защото се притеснява, че детето й ще се превърне в опитна мишка на реформата, както по традиция често се случва у нас.
Вероятно една от простичките причини за това е, че вече имаме закон, но все още не знаем каква ще бъде истинската съдържателна промяна в учебните програми и в самите учебници. Защото тя тепърва предстои. Законът е само скелет, около който
трябва да бъдат напаснати 19 нови образователни стандарта
които всъщност ще кажат в кой клас какво точно се учи, каква част от сега изучаваните автори остават в учебника, колко нови неща ще се появят в него и ще бъде ли редуцирано тежкото учебно съдържание до някакви приемливи размери.
Иначе казано, засега си имаме стени и покрив, но все още нямаме обитатели на дома, наречен образователна реформа. А той ще зависи от много субективни фактори. Следващата година законът вече ще важи за децата от първи и пети клас, но образователното министерство отсега се притеснява за скоростта, с която ще трябва да промени учебни и програми и учебници за бъдещите първолаци и петокласници. Нищо чудно те да се окажат с прибързано подготвени програми, за да бъдат спазени сроковете, с поредните сгрешени учебници, които министерството отново ще иска да раздава с инструкции за родителите, и с учители, неподготвени да реагират на промените - защото
времето няма да стигне и за обучения
Особено ако някой отново реши да се допитва до целокупното учителско войнство за промените, после да обработва ненужни анкети и да организира кръгли маси, на които родните чиновници са майстори, когато трябва да забавят някоя промяна.
Всъщност към момента сякаш няма някаква философия, задаваща чисто съдържателните параметри на промените в българското образование. А без нея все тая дали основното образование се завършва в седми, осми или девети клас. Ще си останем с един закон, напомнящ пословицата за пременен Илия. Спомняме си например огромния проблем с програмите по български език, изготвени по време на предишния кабинет "Борисов". Изключително добронамерено експертите бяха извадили от тях ключови произведения на български автори. Ключови не само за обучението по литература, а за националното ни самосъзнание. След като въпросът бе изконсумиран във вид на скандал и завърши с темата за това колко пари са похарчени безсмислено, програмите по български език се позабравиха. Въпросът е дали сега няма да похарчим още едни пари за още едни програми, които
да имат същия ефект на бомба в обществото ни
А като се има предвид, че у нас всеки претендира да е специалист по проблемите на образованието, повече от сигурно е, че каквито и програми да бъдат направени, все ще се намери кой да подпали фитила на скандала.
Повече от сигурно е, че отново ще има родители, медии, учители, които ще вадят бисери и грешки от учебниците, писани под стреса на кратките срокове, след които трябва да влязат сила. А това заплашва да опорочи реформата, която сама по себе си е крайно необходима. По-лошо, заплашва и да не реши проблема с грамотността, за който всички смятат, че са намерили лек, преписвайки задачите от световните изследвания на грамотността в леко побългарен вариант. Притеснява ме, че в стремежа си да догоним световните критерии за грамотност ще отучим децата да мислят. Ще ги научим може би да извличат информация от текст - нещо, заради което в момента сме сериозно назад в изследвания от типа на PISA, която дава задачи, свързани например с инструкциите за употреба на климатик и купуване на билет за метро. Но няма да ги научим какво да правят с получената информация - особено ако тя не се отнася до климатика, а до далеч по-сложни проблеми на обществото.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
