Фактът, че палачът на американския журналист Джеймс Фоли се оказа роден в Лондон британски мюсюлманин, е най-ярък пример на сложните етнорелигиозни състояния, в което днес се намира западноевропейското общество.
Първите мюсюлмански имигранти пристигат в Европа още в края на ХIХ век. Жители на днешен Пакистан (тогава част от Британска Индия) идват в Англия, а във Франция се заселват мюсюлмани от Алжир, Тунис и Мароко. В Германия те се появяват след Втората световна война, главно от Турция. Бурната индустриализация на Европа има нужда от тази работна ръка, но постепенно идват и проблемите.
По силата на религията си тези общности остават капсулирани и не успяват да се интегрират в светското европейско общество, въпреки положените усилия от страна на съответните правителства. И неслуачайно преди време германският канцлер Меркел и британският премиер Камерън признаха, че мултикултурният модел на Запада, който бе възхваляван дълги години, се е провалил. Либералното законодателство на Европа позволи да се стигне до този абсурд - не само да се дава политическо убежище на ислямисти, но дори и те да получават социални помощи. А това ги прави още по-самоуверени и настъпателни. Нека си спомним само искането на британските мюсюлмани, подкрепено не от друг, а от предишния Кентърберийски архиепископ, да бъде признат за законен шариатът в уреждането на вътрешните спорове в мюсюлманската общност. И, разбира се, правото на жените да носят хиджаб (покривало за главата) на публични места.
Само че след хиджаба идва и джихад. Тези мюсюлмани, макар и вече второ-трето поколение британци, французи или германци, продължават да бъдат различни и неприети от местното общество, въпреки че владеят перфектно езика, а мнозина от тях са и образовани. Тази липса на възможност за социализация създаде благоприятна хранителна среда за радикалния салафитски ислям. Чрез него те искат да си докажат, да потвърдят своята идентичност. Само един факт - два пъти повече британски мюсюлмани днес се бият за Халифата, отколкото са мюсюлманите военнослужещи в британската армия.
Другият нов момент в това отношение е фактът, че все повече местни хора не само приемат исляма, но се вливат в редиците на джихада. Това са социални маргинали, разочаровани напълно от това, което им предлага обществото и което са постигнали в живота. И дори стават камикадзета като белгийката Мюриел Микак през 2006 г.
Изходът от проблема е изключително труден. Защото зад ислямските общности в Западна Европа стоят и все повече пари. Когато в Швейцария след референдум бе забранен строежът на минарета, на другия ден турският министър на външните работи призова мюсюлманите да си изтеглят парите от швейцарските банки и да ги прехвърлят в Турция. Тогава швейцарското правителство създаде ислямска банка. Подобни банки има и в Англия. А когато става дума за пари, нещата стават още по-трудни.
Записа Константин Събчев
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
