Българският политически елит продължава челно да върви срещу правилата. В цял свят кандидатите за президенти се издигат максимално рано и провеждат най-дългата възможна кампания. Всяка минута е шанс за вербуване на нови фенове в социалните мрежи, всеки час е възможност за още едно показване по телевизията, всеки ден е благодатен за повече срещи на живо с избирателите. В някои страни като САЩ и Франция реалната агитация и налагане на кандидатите продължава над година или две. У нас всичко е наопаки - основните партии крият или забавят своите номинации, сякаш са някакво тайно съкровище, което в последния миг ще бъде извадено и ще заслепи българския народ.
Всъщност може да се каже, че у нас ГЕРБ задават темпото, а останалите дебнат. Замисълът е да изчакват кандидата на управляващата партия, за да го профилират и да извадят неудобен за него противник. Ще има да чакат, Бойко Борисов каза на журналистите да го питат отново в края август и началото на септември. През 2011 г. именно в самия край на лятото ГЕРБ извади пред строя Росен Плевнелиев, който програмирано спечели. Тогава
нервите на левицата не издържаха на надлъгването
и в края на юли преди събора на Бузлуджа успя да сглоби двойката Ивайло Калфин - Стефан Данаилов.
Останалите също едва в разгара на лятото пуснаха своите състезатели на пистата. Логично, Плевнелиев спечели с лекота вота, останалите просто не успяха да наваксат фаталното изоставане. ГЕРБ могат да си позволят лукса да забавят обявяването на своя човек за "Дондуков" 2, тъй като разполагат с най-големи ресурси - инструментите на властта, медийна инфраструктура, организационна мощ и машина за избори. Имат налице и политици, особено успешните и некомпрометирани кметове, които за една нощ могат да стъпят здраво на националния терен.
Ако ГЕРБ имат сериозно оправдание и интерес от изчакването, за останалите партии е чисто самоубийство да продължават да висят във въздуха със своите номинации за държавен глава. Радан Кънев вероятно с цел да провокира ГЕРБ си позволи да номинира Плевнелиев, но няколко дни по-късно действащият президент хвърли кърпата и постави ДСБ в неловко положение. Отляво Първанов се самолансира в опит да принуди Борисов да изплюе камъчето, но блъфът му също не мина. Лидерът на ГЕРБ мълчи загадъчно като сфинкс. При положения е изключително недалновидно опозиционните сили да оставят инициативата на Борисов и Цветанов, вместо да се опитат да играят своя игра, да пуснат свой силен състезател на терена и да се борят със сетни сили за всеки избирател. Забавянето е фатално най-вече за малките партии с ограничен бюджет и малко хора.
Освен традиционната мудност на левите кастингът за червен президент минава през сложна процедура, която
на всяка крачка може се издъни или да бъде саботирана
В края на юни ще мине вътрешният референдум на БСП, който ще отговори на въпроса искат ли коалиция червените и кого ще поканят в нея. Следват кръгове от мъчителни преговори с най-заслужилите. Тогава ще започнат и номинациите за ляв кандидат, които вероятно ще се точат до началото на август и ще бъдат финализирани с решение на Националния съвет. Следва още един кръг от нелеки преговори със съюзниците и едва тогава кандидатът ще бъде качен на трибуната.
Подобни протяжни сюжети се завъртат и традиционната десница, където последният каприз на ДСБ е предложението за общ кандидат на Реформаторския блок и ГЕРБ. Тъмносините би трябвало да са осъзнали най-накрая, че ГЕРБ се явява винаги самостоятелно със собствен кандидат. В най-добрия случай желаещите могат да подкрепят тяхната номинация, но не и да участват в равноправна коалиция. Формулата се прилага на всички досегашни избори и им носи стопроцентов успех.
С незрялото си поведение опозиционните партии и тази година правят всичко възможно да улеснят триумфа на ГЕРБ.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
