Д-р Десислава Кателиева, председател на НАРСМП
През последните 15 години спешните медици в цял свят триажираха пациента със спешни оплаквания на 2, 3, 4, 5 категории и измислиха австралийския, канадския, английския и американския модел на триажиране на спешните оплаквания в спешната болнична и доболнична помощ. В същото това време експертната мисъл и няколко поколения здравни министри у нас приеха медицински стандарт, с който размиха границите между спешен и неспешен пациент. Така бе унищожена една действаща спешна помощ и бе превърната в средство за спасяване на здравеопазването ни или по-точно в средство за удължаване на агонията му.
По света съществуват различни модели на разделение на пациентите със спешни оплаквания. При двустепенния тези хора се делят на спешен и неспешен, при тристепенния на спешен, неотложен и неспешен и т.н. Разделението се прави чрез протоколи за триаж на доболничната и болничната помощ според болестта или нараняванията им, тежестта на оплакванията им, прогнозата и наличието на ресурси. Целта на триажа е да се идентифицират пациентите, нуждаещи се от незабавна помощ, за да се намали заболеваемостта и смъртността. Триажът може да се извършва от доброволци, парамедици и медицински специалисти по предварително изработени и утвърдени протоколи. У нас обаче според медицинския стандарт "спешен е всеки пациент, който счита себе си за такъв и е уведомил за това центъра за спешна медицинска помощ, който със специализиран, случаен или собствен транспорт или "накрака" е влязъл през входа на спешното приемно отделение". Това превърна спешните отделения в безплатни селски амбулатории, а мобилните екипи на спешна помощ в безплатни поликлиники на колела. Не може да се говори за триаж в доболничната спешност, защото спешните медицински повиквания се приемат от оператори без медицинско образование на тел. 112 и от медици на спешния медицински телефон. Липсва и триаж в болничната спешност, поради липса на единни правила. Липсват единни правила за триажиране по простата причина, че има нормативно и съзнателно сливане на потока спешни и неспешни пациенти. Последствията са хаос в системата, водещ до недостиг на екипи и закъснения на оказаната помощ за спешните пациенти и ескалация на агресията спрямо спешните екипи.
Имат ли воля МЗ и експертите по спешна медицина да създадат истинска модерна спешна помощ у нас? Кой от посочените модели ще изберем в България или ще създадем собствен български вариант? Решението трябва да се вземе съвместно от МЗ, Научното дружество по спешна медицина и работещите в спешната болнична и доболнична помощ. За да достигнем световните стандарти за спешна помощ, е необходимо нормативно регламентиране на триажирането на спешния пациент, обучение на персонала, създаване на протоколи за триажиране на спешни повиквания на спешните телефони и триажиране на спешните пациенти, потърсили лечение в СПО.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
